Мъж, изчезнал безследно в Тихия океан за повече от месец, беше открит жив
39-годишният Кай Сато отплува от остров Каталина на 7 юни, но две седмици по-късно мачтата на платноходката му се счупва, горивото му свършва, а телефонът му изключва, оставяйки го да се носи безпомощно извън корабните маршрути.
Той споделя, че е плакал с дни, отчаян и чувстващ се като „лесна мишена“, докато вълните са го тласкали все по-далеч от какъвто и да е шанс да бъде спасен.
Той разказа пред Hawaii News Now: „Плаках цяла седмица, просто се носех на юг, беше ужасно. Смятах просто да опитам да пусна мотора и да се задуша, да се самоубия“.
Той каза, че се е чувствал като „лесна мишена, която течението отнася на юг, далеч от курса“.
Но след пет дни размисъл той се задейства и започва импровизирани ремонти на лодката с PVC тръби и гребла за каяк.
Разкрива, че се е хранил с остатъци от овесена каша, както и с риба и калмари, които падали в плавателния му съд, и е пил конденза, който събирал в кофа от морската вода.
Той каза: „Просто го ближех, за да оцелея“.
На Сато му отнема почти месец, за да се върне в морския маршрут от Калифорния за Хаваите, където във вторник е спасен по драматичен начин от преминаващ контейнеровоз на път за островите.
Невероятни кадри, заснети от него на борда, показват счупената му мачта и вълните, връхлитащи малкия съд, докато той се бори с течението на Тихия океан.
Снимка от спасителната акция, заснета от борда на кораба Паша Хавай, показва степента на щетите и платната, плаващи в океана отдолу.
На моряците им отнема два опита, за да спуснат въжена стълба и да спасят Сато, след което са му предоставили дрехи и храна след седмици, прекарани в хранене с каквото намери.
Той каза: „О, Боже мой, да, бях във възторг, разбирате ли какво имам предвид? Плаках и бях толкова щастлив, а след това те ми донесоха плодове и вода и да, бяха толкова добри с мен, тези момчета“.
Ветроходецът сподели, че в момента е отседнал при роднина на Хаваите, но планира да замине за Филипините с по-голям плавателен съд.
Източник: The Post













Comments
comments powered by Disqus