През последния век човечеството значително промени екосистемите на световните океани. На фона на тези промени, морските биолози регистрират безпрецедентно увеличение на популацията на главоноги, предимно калмари, както съобщава ScienceAlert.

Дълго време затоплянето на водите и прекомерният риболов се смятаха за основните причини за този бум. Изглеждаше логично изчезването на естествените хищници да отвори нови възможности за тях. През 2016 г. екип от изследователи от Университета в Аделаида анализира данни, обхващащи шест десетилетия, и потвърди растежа на популацията във всички води. Забележително е, че тази тенденция се запазва дори в райони, където никога не е имало промишлен риболов. Това предполага, че риболовът с мрежи не е единственият фактор. Учените предполагат двоен удар: от една страна, хората ловят големи хищни риби, а от друга, изменението на климата затопля водата, създавайки идеални условия за размножаване.

Ново проучване, ръководено от морския биолог Реми Денешер, обаче оспорва тези заключения. Екипът е изградил компютърни модели на морски екосистеми, за да тества теорията. Резултатите са неочаквани. Когато най-големите хищници са били премахнати от системата, броят на калмарите наистина се е увеличил, но това увеличение по никакъв начин не е компенсирало общата загуба на биомаса от големи риби. Мекотелите просто не са могли да заемат своята екологична ниша. Освен това симулацията показа, че повишаването на температурата на водата само по себе си е намалило биомасата на калмарите. Поради ускорения си метаболизъм, те се нуждаят от значително повече енергия, за да търсят храна, която не става по-изобилна с по-топлите температури.

„Историческото разширяване на популациите на калмари се обяснява само отчасти с температурата и загубата на най-големите хищници“, заявява Денешър.

Главоногите имат уникална физиология. Те имат три сърца: едното изпомпва кръвта в цялото тяло, докато другите две я изтласкват през хрилете си. Кръвта им е синя поради високото съдържание на мед в протеина хемоцианин, който пренася кислород вместо по-често срещания хемоглобин. Освен това, те могат мигновено да променят цвета и текстурата на кожата си благодарение на контролирани пигментни торбички, наречени хроматофори. Нервната им система е разпределена по цялото тяло, така че отрязаното пипало на октопод може да продължи да се движи рефлекторно известно време и дори да хваща плячка.

Тайната за оцеляването на тези същества не се крие в комфорта на околната среда, а в тяхната еволюционна стратегия за оцеляване в хаоса. Калмарите действат на принципа „живей бързо, умри млад“. Те растат пет пъти по-бързо от повечето костни риби и умират след първата или втората година от живота си, оставяйки след себе си потомство. Това кратко време за генериране им позволява незабавно да реагират на всяко смущение – било то термичен стрес или появата на празни води след дънен трал. Те действат като биологични пионери, първи заемащи нарушени области на морското дъно. Но тази гъвкавост има своите граници. Ако океанът продължи да се затопля, разходът на енергия може да надвиши наличните ресурси. След силни събития на Ел Ниньо край бреговете на Калифорния, изследователите вече отбелязаха рязък спад в хранителните запаси, което обезсмисля целия потенциал за термичен растеж. Докато научната работа е в предпечатна форма и очаква експертна оценка, достъпът до данните е отворен на платформата bioRxiv .