Европа е изправена пред риск от значително по-суров климат заради отслабване на ключови океански течения в Атлантическия океан, съобщават от британското издание The Telegraph. Учените наблюдават необичайна зона на охлаждане, която може да промени драматично времето на Стария континент в дългосрочен план.

Аномалията южно от Гренландия
Така нареченото „студено петно“, разположено южно от Гренландия, представлява район, чиито температури остават необичайно ниски на фона на глобалното затопляне. Според експерти това явление е сигнал за отслабването на Атлантическата меридионална преобръщаща циркулация (AMOC). Тази мащабна система от течения е отговорна за пренасянето на топла вода от тропиците към Северния Атлантик, което осигурява сравнително мекия климат на Европа.

Ако циркулацията отслабне критично, температурните разлики между Европа и части от Канада, намиращи се на сходни географски ширини, могат напълно да изчезнат.

Арктически сценарий за континента
При реализиране на по-тежките климатични модели последствията ще бъдат осезаеми. Морският лед може да се разпространи на юг, достигайки крайбрежията на Шотландия и скандинавските фиорди. Прогнозира се, че Балтийско море ще замръзва много по-сериозно, което ще наложи масовото използване на ледоразбивачи за поддържане на корабоплаването. Каналите на Амстердам също биха могли отново да се покриват редовно с лед, пише Факти.

Промяната обаче няма да се ограничи само до температурите. Изследователите очакват по-сухи условия през определени периоди от годината, аномалии във валежите и значително повишен риск от разрушителни бури.

Държавите подготвят планове за сигурност
Потенциалният срив на океанската циркулация вече привлича вниманието на европейските правителства. Великобритания насочва инвестиции в разработването на система за ранно предупреждение, която да отчита своевременно измененията в теченията. Исландия официално определи евентуалния колапс на AMOC като риск за националната сигурност, докато Нидерландия и Финландия активно анализират възможните щети за икономиката и инфраструктурата.

Учените подчертават, че става въпрос за дългосрочен климатичен риск, а не за предстояща рязка промяна през настоящата зима. Все още съществува сериозна несигурност около скоростта, с която системата отслабва, и вероятността тя да достигне критичната точка на необратимост.