Маслото е със 125 процента оскъпяване
Надценки до 150% при някои хранителни продукти и сериозни разлики между доставните и продажните цени отчита Комисията за защита на потребителите (КЗП). Това съобщи председателят на комисията Мая Манолова в студиото на предаването "Денят започва с Георги Любенов" по БНТ. Тя настоя за спешни законодателни промени, които да защитят ефективно както клиентите, така и българските производители, като анонсира скорошното обявяване на резултатите от проверки в пет големи търговски вериги.

Скандални надценки при млечните продукти
Първите резултати от масовите проверки на КЗП разкриват драстични разминавания в ценообразуването на основните храни. Манолова посочи конкретни примери, според които надценката при кашкавала достига 99%, при сиренето – 95%, а при прясното мляко – до 99%. Абсолютен първенец в статистиката е маслото със 125% надценка.

"Данните са скандални. С очите си видях само от една верига как надценките на млечните продукти стигат до 99%. Това наистина е безобразие и абсолютно безочливо поведение от страна на търговските вериги", заяви Манолова в ефира на националната телевизия.

Тя подчерта, че макар високата надценка да не означава автоматично двойно по-висока крайна цена от тази в Германия, данните на Евростат са категорични – българите плащат най-скъпите млечни продукти в Европа. На фона на покупателна способност, която е едва 68% от средноевропейската, подобен разлом между доставните и продажните цени буквално смачква потребителите. Като добър пример бяха посочени Хърватия, Румъния и Унгария, където при държавна намеса се допускат надценки до 20%.

Според председателя на КЗП обяснението на търговците, че това е нормален пазар, е несъстоятелно, а ситуацията прилича повече на бедствие и пазарна аномалия, която изисква строги регулации. Комисията подготвя санкции за необосновано повишаване на цените спрямо началото на август и за нелоялни практики – включително продажбата на нискокачествени гръцки картофи, представяни за български.

Скрити такси при ваучерите и амбалажа
Освен директните надценки, КЗП атакува и допълнителните разходи, които търговците прехвърлят върху крайния потребител. Манолова обяви, че подготвя сигнал до Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) заради високите такси при електронните ваучери за храна. Те достигат до 6% от стойността на покупката за търговеца, докато стандартните картови плащания струват между 1% и 1,5%. Макар клиентите да не плащат директно тази такса, разходът се разпределя върху цените на всички стоки в магазина.

Обект на проверка са и разходите за амбалаж, които оскъпяват плодовете и зеленчуците с 10 до 20%. Производителите са принудени не само да плащат депозит, но и да покриват наем от 1,20 евро за всяка касетка при доставка до магазините.

Проверки на бензиностанциите и банковите такси
В рамките на участието си в БНТ Мая Манолова коментира и започналите на 23 септември масови проверки на пазара на горива. Проверени са 200 бензиностанции и 600 ценови позиции, като в 48 случая има съмнения за необосновано поскъпване и се очакват глоби. Въпреки това, първоначалните данни не сочат спекулативно поведение като основна причина за скока на цените. Установено е дори спадане на надценката – от 19 на 14 евроцента при бензина и от 18 на 12 евроцента при дизела, като окончателният анализ ще бъде направен от КЗК.

Във фокуса на комисията попадат и банковите такси. Манолова обърна внимание, че от общата печалба на банките за миналата година в размер на 3,6 млрд. лева, половината (1,8 млрд. лева) е генерирана именно от такси. Тя даде пример с други европейски държави, където услуги като откриване на сметка, преводи за данъци и битови сметки са напълно безплатни, докато у нас те сериозно натоварват семейния бюджет.