Умните домашни устройства могат да се превърнат в цел на кибератаки чрез поемане на контрол върху тях или чрез неупълномощен достъп до личните данни на потребителите. За това предупреждава полската държавна агенция за киберсигурност и цифрова безопасност.

В края на миналата година 21,1 милиарда устройства в световен мащаб са били свързани към т.нар. „Интернет на нещата“ (IoT) – мрежа от взаимосвързани устройства, се посочва в доклад на Националния изследователски институт (NASK).

Очаква се тази цифра да нарасне до 39 милиарда в рамките на пет години и да надхвърли 50 милиарда до 10 години.

Докладът, озаглавен „IoT устройства у дома: Как да ги използваме безопасно“, се фокусира върху сигурността на смарт уредите, оборудвани с технологии за дистанционно управление, комуникация с други устройства и автоматизация на ежедневните задачи.

Един от примерите, посочени от NASK, е интернет свързана умна електрическа кана, която може да бъде включена дистанционно и настроена да загрее вода до определена температура.

От института определят IoT като мрежа от взаимосвързани устройства, които събират данни, обменят информация и комуникират чрез интернет или други мрежи. Такива системи се използват за автоматизиране на ежедневни задачи, дистанционно управление на уреди и изграждане на интегрирани системи за умен дом.

Докладът предупреждава, че недостатъчно защитените устройства лесно могат да станат цел за хакери, съобщава БНТ.

„Сигурността на домашните IoT устройства е свързана най-вече с нашата собствена защита като потребители“, заявява в изявление Екатерина Грабовска, старши специалист по образование и информация в NASK и съавтор на доклада. „Използването на технологии изисква отговорен подход. Нашето поведение и решенията, които взимаме, са първата линия на защита срещу заплахите“, добавя тя.

Заплахите, идентифицирани в доклада, включват:
Поемане на пълен контрол върху устройството: например достъп до видеопотока от охранителни или домашни камери;

Разкриване на разпределението на дома: например чрез картата на жилището, съхранявана от робота-прахосмукачка;

Достъп до лични данни: например достъп до файлове, съхранявани на свързани компютри.

Анна Фелкнер, друг съавтор на доклада и директор на изследователското звено за киберсигурност в NASK, подчертава, че сигурността на умния дом започва още преди покупката.

„Струва си да проверите какви данни ще събира устройството, дали производителят осигурява редовни актуализации и как реагира при открити уязвимости“, съветва Фелкнер.