Общество

НАП запорира фирмени сметки без предупреждение

Националната агенция за приходите налага директни запори върху банкови сметки на фирми дори за кратки просрочия и без предварително уведомление. Причината за масовите блокирания е спуснато централно указание към публичните изпълнители да събират по бързата процедура всички задължения над 2500 евро на фона на големия бюджетен дефицит.

Сигналът за безкомпромисните действия на приходната агенция идва от експерти в платформата „Професионална счетоводна общност“, пише вестник СЕГА.

По техни данни данъчните служители вече разполагат с готови списъци на длъжници с просрочени данъчни и осигурителни вноски и действат незабавно, без да изпращат предварителни покани за доброволно плащане и без да образуват стандартни изпълнителни дела.

Удар без предупреждение и законовата вратичка

Конкретен казус от практиката показва как обслужвана от счетоводител компания се оказва със запорирана банкова сметка заради задължения за данък върху добавената стойност и осигуровки в размер на по-малко от 8000 евро. Фирмата разбира за блокираните си средства едва когато получава електронно писмо от Националната агенция за приходите за вече наложени обезпечителни мерки по член 195 и член 200 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

След разговор с водещия публичен изпълнител става ясно, че за всички суми над прага от 2500 евро се прилага директен запор без никакви предварителни напомняния. Счетоводителят определя тези мерки като "изключително репресивни", тъй като сметката се блокира мигновено, а евентуалното обжалване на постановлението за обезпечителната мярка не спира нейното действие. Единственият начин фирмата отново да оперира със средствата си е да погаси целия дълг заедно с натрупаните лихви.

Въпреки недоволството на бизнеса, твърдият подход е напълно законен. Кодексът позволява да се наложи запор за всяко изискуемо задължение — неплатени в срок данъци по декларация, осигуровки, данък върху добавената стойност или влезли в сила актове и глоби. Стандартната процедура предвижда публичният изпълнител да изпрати електронно съобщение със седемдневен срок за доброволно плащане. Законът обаче дава право на приходната агенция да наложи обезпечителния запор едновременно с изпращането на това съобщение, без да изчаква изтичането на седемте дни, за да попречи на дружеството да изтегли парите си междувременно.

Гонитба за бонуси и запори за 180 евро
Опитът на счетоводителите в специализираните форуми разкрива, че натискът от страна на държавата не е изолирано явление, но през последните месеци обхваща и символични суми. Според участници в дискусията подобни практики прилага и Националният осигурителен институт.

"НОИ прави същото", отбелязва един от експертите във форума, а негов колега допълва: "От лятото за доста по-малки суми налагат запори при забава в плащането от десетина дни". Стига се и до куриозни ситуации при минимални задължения: "За 40 евро звънят като луди и обясняват как до три дни трябва да се плати".

Още по-показателен е случай от началото на годината, при който данъчните блокират фирмена сметка при наличие на пари, които самата държава трябва да връща на бизнеса. "В началото на годината за 180 евро задължения имаше запор на сметка — заради двуседмично закъснение. При това имаше пусната декларация за ДДС за възстановяване. Изпълнителката беше много бърза със запора, за да не я изпревари колежката по ДДС проверката и да прихване задължението. Явно са на бройка, щом им се занимава с такива суми", разказва счетоводител от платформата.

"Време е за ДМС", коментира друг финансист, според когото свръхактивността на публичните изпълнители се дължи не само на спуснатите от ръководството заповеди за пълнене на хазната, но и на стремежа да се отчетат високи резултати преди раздаването на традиционните коледни бонуси за допълнително материално стимулиране.

Как бизнесът да избегне блокирането на сметки

По закон едно задължение става просрочено и изискуемо още в деня след изтичането на крайния срок за доброволно плащане, ако парите не са постъпили по сметката на приходната агенция. От този момент автоматично започва да тече законна лихва за забава, а данъчните получават право да стартират принудително събиране.

За да се предотврати внезапното парализиране на фирмената дейност, потърпевш експерт отправя конкретни препоръки към бизнеса и колегите си: "Проверете веднага в портала на НАП задълженията на всички клиенти. Ако имат просрочия, предупредете ги да ги изчистят веднага или поне да ги сведат под 2500 евро. Ако вече има наложен запор, платете задължението и веднага поискайте писмено от публичния изпълнител да освободи сметката".

При вече наложена блокада фирмите трябва да погасят целия дълг заедно с лихвите или да договорят официално разсрочване срещу предоставяне на друго обезпечение. Едва след това публичният изпълнител изпраща официално съобщение до търговската банка за вдигане на запора.

viapontika.com

viapontika@viapontika.com

За автора...

Comments

comments powered by Disqus