На стената
Задушница е, да се помолим за душите на скъпите ни покойници
Задушница е, да се помолим за душите на скъпите ни покойници
Автор: монахиня Ксения Станева
Днес е първата за тази година Задушница, на която Църквата призовава да си спомним за нашите близки и скъпи починали, чийто образ живее в сърцата ни. Смъртта според Евангелието е само преминаване във вечността и между живите и мъртвите се запазват връзките на любовта. Свещеното Писание ясно казва, че за Бог няма живи и мъртви, за Него всички са живи.
Какво се случва след смъртта,от която няма да избяга никой? Душата временно се разделя с тялото и, придружена от своя Ангел-Пазител, първите три дни разглежда Рая. След това е заведена в адската тъмница, където вижда ужасното състояние на грешните души и скърби за всяко свое престъпване на Божиите заповеди. На 40-тия ден я завеждат при Бога, където получава временна присъда според делата си. Божият съд е извънредно милостив, но и справедлив. Колкото и да страда душата за извършените грехове, ако не се покаяла на земята преди смъртта, вече не може сама да си помогне. Тя не може да измоли прошка, затова в деня на съда е толкова важно живите на земята да се молят за нея.На 40-тия ден се отслужва един изключително умилителен и важен обред, на който свещеникът и близките горещо молят Бог да прости греховете на покойния и да настани душата му "...на място светло, място злачно, място прохладно, където няма никаква болка, скръб и въздишка..."
Временният съд трае до Второто Пришествие на Иисус Христос, когато ще бъде извършен Страшния и окончателен съд над всяка душа. За този съд живите се подготвят с постоянно покаяние, а мъртвите очакват нашите молитви. До тогава, по безкрайната Божия милост, дори и в ада да е някоя душа, по молитвите и милостините на Църквата, тя може да бъде извадена оттам и настанена на по-добро място.
Ето защо е толкова важна Задушницата (за душата). Ако сме пропуснали да се помолим и да направим милостиня за скъпите ни покойници през останалото време на годината, на Задушница няма истинно вярващ християнин, който да не си спомни за тях. В петък вечер в храмовете свещениците отслужват обща панихида, а в събота- заупокойна света Литургия, на които споменават имената на починалите, записани от вярващите. Заупокойна молитва може да бъде отслужена и на гроба на починалия.
Блажен е този починал, който е оставил след себе си някой, който да се моли за душата му.
Днес е първата за тази година Задушница, на която Църквата призовава да си спомним за нашите близки и скъпи починали, чийто образ живее в сърцата ни. Смъртта според Евангелието е само преминаване във вечността и между живите и мъртвите се запазват връзките на любовта. Свещеното Писание ясно казва, че за Бог няма живи и мъртви, за Него всички са живи.
Какво се случва след смъртта,от която няма да избяга никой? Душата временно се разделя с тялото и, придружена от своя Ангел-Пазител, първите три дни разглежда Рая. След това е заведена в адската тъмница, където вижда ужасното състояние на грешните души и скърби за всяко свое престъпване на Божиите заповеди. На 40-тия ден я завеждат при Бога, където получава временна присъда според делата си. Божият съд е извънредно милостив, но и справедлив. Колкото и да страда душата за извършените грехове, ако не се покаяла на земята преди смъртта, вече не може сама да си помогне. Тя не може да измоли прошка, затова в деня на съда е толкова важно живите на земята да се молят за нея.На 40-тия ден се отслужва един изключително умилителен и важен обред, на който свещеникът и близките горещо молят Бог да прости греховете на покойния и да настани душата му "...на място светло, място злачно, място прохладно, където няма никаква болка, скръб и въздишка..."
Временният съд трае до Второто Пришествие на Иисус Христос, когато ще бъде извършен Страшния и окончателен съд над всяка душа. За този съд живите се подготвят с постоянно покаяние, а мъртвите очакват нашите молитви. До тогава, по безкрайната Божия милост, дори и в ада да е някоя душа, по молитвите и милостините на Църквата, тя може да бъде извадена оттам и настанена на по-добро място.
Ето защо е толкова важна Задушницата (за душата). Ако сме пропуснали да се помолим и да направим милостиня за скъпите ни покойници през останалото време на годината, на Задушница няма истинно вярващ християнин, който да не си спомни за тях. В петък вечер в храмовете свещениците отслужват обща панихида, а в събота- заупокойна света Литургия, на които споменават имената на починалите, записани от вярващите. Заупокойна молитва може да бъде отслужена и на гроба на починалия.
Блажен е този починал, който е оставил след себе си някой, който да се моли за душата му.
Comments
comments powered by Disqus