Автор: София Стефанова

Връщането на текстове от Закона за бюджета засили усещането за абсурдността на депутатската отпуска.
Както се казва - ваканцуването е в крайно неподходящо време, но за сметка на това е дълго.

Безсрамното гласуване на едномесечен отпуск след едва два месеца работа беше поредната демонстрация на т.нар. мнозинство в 42-ото НС. Пак ни показаха, че им е все едно как изглежда поведението им отстрани, важното е на тях да им е добре.
Колко трябва да работи обикновеният българин, за да получи право на годишен отпуск? Колко от нас, ако започнат да се трудят през юни, ще получат цял отпускарски август?

Това не се вмества дори в съвсем творчески прочит на Кодекса на труда. Като оправни хора, които знаят как да се грижат за себе си, със сигурност народните избраници са уредили правоотношенията си на предишните работни места и са си взели обезщетения за неизползван отпуск. А сега този им се пада чист бонус.

С това си решение Народното събрание надстрои още повече и без това високата ограда между себе си и народа. Демонстрира показно, че е безкомпромисно единствено със собствените си привилегии.


Протестиращите стигнаха и до морето, за да потърсят отговорност от безотговорните ни депутати. Снимка: offnews.com

След грандиозната глупост с назначаването на Пеевски парламентът изглеждаше изтрезнял, макар и още в махмурлук. Но катарзисът се оказа елементарна тактика. Като видяха, че номерата им отново почнаха да минават, БСП, ДПС и Атака набраха кураж, вирнаха високомерно носове и съвсем оглушаха за виковете от долните нива на стълбата. Подкараха по изпробвания начин: проба – ако мине – супер, ако не мине – извинение. Напоследък дори забравиха и да се извиняват...

За нормалния разум е необяснимо как в блатото от проблеми намериха плаж да се излежават цял месец.
Президенсткото вето направо им развали конфорта и жлъчните коментари не закъсняха. Само дето не подканиха Плевнелиев да им пази сянка или да ги маже с плажно масло, за да се във форма за извънредното заседание на 30 август. Не на 12-и, в първия понеделник след ветото, което би било най-правилно и логично, а на 30-и, след три седмици?! Поне да не го наричат извънредно.

Единственото точно в обърканата ситуация е словотворчеството на имама Хафъзов. Неговото ваканцуване кореспондира с танцуване по нервите на избирателите.