Според Светото писание това е денят, в който Божията майка на 64-годишна възраст напуска земния живот и отива при сина си. Празникът се нарича още Голяма Богородица. Характерно за празника е, че не се работи, правят се курбани, а болните нощуват на „свети места" за здраве.

Според народната традиция днешният празник се нарича Голяма Богородица, за разлика от Малката Богородица, когато се чества рожденият ден на Христовата майка.

Успение на Пресвета Богородица, Успение Богородично или Голяма Богородица е един от най-големите християнски празници, честван еднакво и от православни, католици и от други християнски деноминации. Този ден е посветен на смъртта на Божията майка или на успението й. Според преданието на този ден апостолите се събрали от местата, където проповядвали, за да се простят със Света Богородица и да погребат пречистото й тяло.

На Богородица мелят от новото жито. От него приготвят обредни хлябове за празника и вярват, че ако на този ден вали дъжд, ще има голямо плодородие в следващата година. За празничната трапеза колят агне, като предварително го захранват и прекадяват, както на Гергьовден.

Стари поверия съветват в този ден да се избягва пипането на всичко, което е червено, за да не стават ялови младите булки.

Вярва се, че Богородица помага на бездетни жени да се сдобият с рожба. Затова на празника Успение Богородично младите булки и невестите без деца носят дарове - домашно изработени кърпи, престилки, чорапи, цветя, и ги поставят под иконата на светицата.