"Любовта ме погали. Но не ме помилва."

Тези редове е поставила на първите страници на стихосбирката си "Градът - любовна карта" Диана Саватева (изд. "Бряг") и те звучат като посвещение.
Но пък със сигурност я е помилвало поетичното вдъхновение. Образите й са ярки, необичайни, само нейни - като презрелите облаци, мътните сънища, преливащото в очите море, луната - най-съвършения клепач в несъвършената нощ, вятъра - измамник по душа, брега - протрит праг между две реалности...
Във втората си книга Саватева се доказва като автор, който оставя пътека на поетичната карта, но и продължава да търси посоката.

Ето няколко стихотворения от
"Градът - любовна карта"

Озари ме изпитание
Мълния
опасна достъпност
на небето

Пороят -
споделена омраза
напълни речното корито
с презрели облаци
горчиви ябълки
и мътни сънища

Озари ме
изпитание
Докосването не е близост
Близостта не е докосване

----

Втората стихосбирка на Диана Саватева съдържа 5 цикъла стихотворения - "Всичко случващо се", "Ореолът на болката", "Памет за щастие", "Неизличимо", "Думи, освободени от гравитацията" и една "Безкрайна поема", която критиците определят като най-доброто в досегашното й творчество.
Благодаря
за силуета, видим
само с крайчеца на сърцето
за неизбежната му близост
Благодаря