Възмущението от безобразното състояние на града днес отстъпи място на прословутия местен шовинизъм на бургазлии. Социалните мрежи завряха от гневни коментари за непочистените улици. В сняг и лед бяха сковани основните транспорти артерии, както и пешеходните зони. Дори главната улица „Александровска”, по която минават хиляди хора, остана непочистена и утре сутрин ще е ледник, освен ако тази нощ не стане чудо.


С повишена трудност: Намери пешеходната пътека до Билковата аптека. Кадърът е от вторник сутрин. Изпратен е от читател на Виа Понтика.

Кметът Димитър Николов, както обичайно в такива случаи, размаха пръст на почистващите фирми и ги заплаши с финансови санкции. Това се случва всеки сезон след като снегът „изненада” общинари, „титани” и други подобни.

Тази година никой не посмя да обели дума за изненада – снегът падна на 3 януари, при това след прецизна прогноза на метеоролозите. Единствената „грешка” бе, че заваля в последния ден на продължителна почивка и реакцията на местната власт и фирмите, с които са сключени договори, бе скандално бавна. Ако въобще имаше реакция. До късно в неделя снегорин из Бургас не можеше да бъде видян. А положението по магистралата беше трагично, колкото и МРРБ да да твърди обратното.

Заплахите с глоби са меко казано популизъм. Какво му пука на бургазлията, който се пързаля по улиците – пеша или с колата си, че общината няма да плати на фирмите или пък ще ги глоби? От това по-комфортно ли ще му стане? А опитът показва, че няма да промени и практиката за следващите сезони. Пак същите ще получат договорите.

Много по-просто е да има екип от общината, който още при първите снежинки да сръчка почистващите фирми и да им диша във врата, докато не си свършат работата.

Днес бившият зам. кмет и настоящ депутат Костадин Марков жертвоготовно се опита да защити имиджа на Бургас, давайки за пример окаяното положение в столицата /за ужас на Фандъкова!/. Само че бургазлии не са гадни копилета, та да се радват, че на софиянци им е по-зле. А и ледът по бургаските улици няма да се стопи от кефа, че някъде другаде е с два пръста по-дебел.