Общество
От древността Богоявленската вода се счита за голяма светиня
От древността Богоявленската вода се счита за голяма светиня
По традиция на големия празник Богоявление се освещава водата. Велик водосвет има и в навечерието на празника, на 5 януари. Тази традиция е установена като спомен за Кръщението на Господ в река Йордан и като подготовка за кръщаването на онези, които са се подготвяли на този ден да приемат християнската вяра, така наречените оглашени.
Кръщението се извършва чрез потапяне във вода и постепенно е установена традиция тази вода предварително да се освещава. Освещаването заедно с кръщението, първоначално се извършвали в навечерието на празника Богоявление. След средата на 6 в. постепенно се налага обичаят за кръщаване още в детска възраст. Така от тържественото кръщение на възрастни на Йордановден остава само освещаването на водата в навечерието на празника. След това започва да се прави водосвет и в деня на самия празник Благовещение, да се ходи за освещаването на реки и извори.
Богоявленската вода от древност се счита за голяма светиня. Приемали са я каещите се, които били под епитимия и не можели да взимат св. причастие заради тежки грехове. С Йоан Златоуст отбелязва, че Богоявленската вода цяла година, дори две и три години, не се разваля, а остава годна за пиене.
„Началото на света е свързано с вода, началото на Евангелитето – с Йордан“, възкликва св. Кирил Йерусалимски. За първото е казано „И Духът Божий се носеше над водата (Бит. 1:2), а за второто: „Който не роди от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие“ (Йоан 3:5). Водата, покриваща земната повърхност и намираща се във всички живи организми, вода –лед, дъжд и пара, на библейски език означава основата на видимия свят. „Славете Господа, възкликва псалмопевецът, Който премъдро сътвори небесата…Който утвърди земята върху водите (Пс. 135:5-6). Водата е знак за Божията милост по време на суша и жажда (Ис. 43:20), водата е символ на променливостта и непостоянството (Пс. 57:8), водата (потопът) е унищожител на греховете (2Петр. 3:6), водата е знак за очистване и благословение (Чис. 19:20).
Особено важен за нас е образът на „живата вода“, който употребява Господ в своята проповед на празника Шатри, когато се извършвало символично изливане на вода от Силоамския извор в Йерусалим: „който е жаден, да дойде при Мене и да пие. Който вярва в Мене, из неговата утроба, както е речено в Писанието, ще потекат реки от жива вода (Йоан 7:37-38). Евангелистът веднага пояснява: „Това каза за Духа, Когото щяха да приемат вярващите в Него“ (Йоан 7:39). Същия образ Христос употребява и в беседата със самарянката при якововия кладенец (Йоан 4:10-14).
Във Великия водосвет са намерили израз много от тези библейски образи, особено евангелският образ на „живата вода“ – знак на благодатта на Светия Дух. С молитва във водата се потапя кръстът, и водата се освещава. Чрез водата се предава невидимата Божия благодат. С нея се поръсват домовете като знак за очистване, тя се приема с благоговение на гладно през цялата година. Както за човешкото тяло е необходима вода, така за душата е необходима Божията благодат.
И колко актуално звучат по време на богослужението думите на св. пророк Исайа: Укрепете отслабналите ръце и уякчете треперещите колене; кажете на боязливите духом: бъдете твърди, не се бойте: ето, вашият Бог… ще дойде и ще ви спаси. И водният призрак ще се превърне в езеро, и жадната земя - във водни извори;(Ис. 35:3-7), „тогава с радост ще черпите вода от изворите на спасението“ (Ис. 12:3).
Източник: Двери на православието
Кръщението се извършва чрез потапяне във вода и постепенно е установена традиция тази вода предварително да се освещава. Освещаването заедно с кръщението, първоначално се извършвали в навечерието на празника Богоявление. След средата на 6 в. постепенно се налага обичаят за кръщаване още в детска възраст. Така от тържественото кръщение на възрастни на Йордановден остава само освещаването на водата в навечерието на празника. След това започва да се прави водосвет и в деня на самия празник Благовещение, да се ходи за освещаването на реки и извори.
Богоявленската вода от древност се счита за голяма светиня. Приемали са я каещите се, които били под епитимия и не можели да взимат св. причастие заради тежки грехове. С Йоан Златоуст отбелязва, че Богоявленската вода цяла година, дори две и три години, не се разваля, а остава годна за пиене.
„Началото на света е свързано с вода, началото на Евангелитето – с Йордан“, възкликва св. Кирил Йерусалимски. За първото е казано „И Духът Божий се носеше над водата (Бит. 1:2), а за второто: „Който не роди от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие“ (Йоан 3:5). Водата, покриваща земната повърхност и намираща се във всички живи организми, вода –лед, дъжд и пара, на библейски език означава основата на видимия свят. „Славете Господа, възкликва псалмопевецът, Който премъдро сътвори небесата…Който утвърди земята върху водите (Пс. 135:5-6). Водата е знак за Божията милост по време на суша и жажда (Ис. 43:20), водата е символ на променливостта и непостоянството (Пс. 57:8), водата (потопът) е унищожител на греховете (2Петр. 3:6), водата е знак за очистване и благословение (Чис. 19:20).
Особено важен за нас е образът на „живата вода“, който употребява Господ в своята проповед на празника Шатри, когато се извършвало символично изливане на вода от Силоамския извор в Йерусалим: „който е жаден, да дойде при Мене и да пие. Който вярва в Мене, из неговата утроба, както е речено в Писанието, ще потекат реки от жива вода (Йоан 7:37-38). Евангелистът веднага пояснява: „Това каза за Духа, Когото щяха да приемат вярващите в Него“ (Йоан 7:39). Същия образ Христос употребява и в беседата със самарянката при якововия кладенец (Йоан 4:10-14).
Във Великия водосвет са намерили израз много от тези библейски образи, особено евангелският образ на „живата вода“ – знак на благодатта на Светия Дух. С молитва във водата се потапя кръстът, и водата се освещава. Чрез водата се предава невидимата Божия благодат. С нея се поръсват домовете като знак за очистване, тя се приема с благоговение на гладно през цялата година. Както за човешкото тяло е необходима вода, така за душата е необходима Божията благодат.
И колко актуално звучат по време на богослужението думите на св. пророк Исайа: Укрепете отслабналите ръце и уякчете треперещите колене; кажете на боязливите духом: бъдете твърди, не се бойте: ето, вашият Бог… ще дойде и ще ви спаси. И водният призрак ще се превърне в езеро, и жадната земя - във водни извори;(Ис. 35:3-7), „тогава с радост ще черпите вода от изворите на спасението“ (Ис. 12:3).
Източник: Двери на православието
Comments
comments powered by Disqus