Йоан бил подобен на небесните ангели и по своята свобода от света и от хората. За него светът бил прах и пепел, който става ту зелен, ту черен, но винаги е прах и пепел.

За него хората са били заблудено стадо, което е изгубило от погледа си своя пастир... Защо да се страхува от света, когато целият свят живее в страх и диша страх? Затова Йоан, като Божи ангел, ни най-малко не се свързвал със света и ни най-малко не се страхувал.

Именно затова Йоан безстрашно гърми против грешните йерусалимски велможи, пред които другият свят се кланя като пред идоли: рожби ехиднини! кой ви подсказа да бягате от бъдещия гняв (Лук. 3:7)? И върху Ирод сипе укори зарад всичко, що бе лошо направил Ирод (3:19).

Йоан не се съобразява с никого, освен единствено с Живия Бог и Неговата свята воля. Той не различава хората нито по облекло, нито по чест, нито по власт, нито по ученост, нито по богатство, нито по възраст – различава ги единствено по това, което е в душата им. Неговите очи не виждат хората в тяло, а голите човешки души, които за очите на другите са скрити под маската на тялото. Такава свобода от света и от хората имат само Божиите ангели. Затова и пророкът нарича Йоан ангел.

Йоан се уподобил на ангелите и по безгрижността за своя телесен живот.

Защото от време на време има неплодородие и глад! А защо Бог допуска това? Защото Бог трябва да храни не само нашето тяло, но и нашата душа. Опитът показва, че телесната храна понякога е глад за онази храна, с която се храни душата. Най-очевидно доказателство за това е постът.

Обикновено ситото тяло винаги показва гладна душа. Който пости, той храни душата си. Колкото повече човек привикне да пости, толкова повече намалява грижите за тялото и увеличава радостта за душата си. Това не е достатъчно само да се каже и чуе, то става ясно едва когато човек го изпробва и практикува в живота.

Пустинният пророк Йоан е познавал човешката природа в най-дълбоката й същност, с цялата й слабост, склонност към зло и колебливост. Той е придобил това познание през тридесетте години на своя уединен живот в пустинята. Чрез себе си е познал целия свят и всичко, което става и може да стане в света. Неговата победоносна борба със самия себе си му е донесла и едно неизчерпаемо познание за човешката природа. Затова той сега излиза пред хората със свободата на победител. Неговото знание не е от книгите, а от първа ръка, от Бога чрез собствения му опит.

Оттук и неговата проповед има чисто практически парактер. Той не вярва на думите на хората. Дори когато един човек искрено се изповядва и изразява своето покаяние за извършените грехове, Йоан не му вярва. Защото той знае слабостта и колебливостта на човешката природа. Йоан знае това и настоява покайниците да засвидетелстват своите думи и с дела. Грехът се е превърнал в навик за човека. Сега добродетелта трябва да стане навик за човека, а това е възможно само чрез дълго упражняване в добродетелта. „Времето храни и добрия, и лошия навик така, както дървата поддържат огъня" (Петър Дамаскин). Затова Йоан, гледайки със съмнение на моментните покайници, вика след тях: сторете плодове, достойни за покаяние (Лук. 3:8).

Всичко, което свети Йоан препоръчва като плодове на покаяние, не е достатъчно за спасението на душата от греха, но то може да направи хората достойни да излязат пред Христос. Все пак задачата на Предтеча е била в това да обяви тревога, та хората поне малко да се очистят, за да се удостоят да застанат пред Божественото лице на Спасителя.

Из "Евангелието за Йоан Предтеча", източник: pravoslavieto