Маршрути

Древната Фокея, днешна Фоча е град, който пази спомени и тайни от минало величие

Древната Фокея, днешна Фоча, някога е била част от Йонийската федерация. Днес е модерен курортен град, разположен на два залива - магическо място, което няма как да не запомниш за цял живот

Фоча e на Егейския бряг, на 69 километра от Измир. Древният град възниква в VII в. преди Христа и има буйно развитие, особено в корабоплаването.

Херодот пише, че корабите на фокейците имали по 50 гребци и 500 пасажери и обезпечавали доставките и търговията по цялото Средиземноморие. Морските им пътешествия били в Адриатика, Етрусия и Иберия.

Градчето е съхранено откъм туристически наплив, макар и да има немалко местни от Истанбул, Анкара и други турски градове, които са акустирали яхтите си на пристанището или са превърнали в летни вили добре запазените каменни гръцки къщи от 19 век.

Тук историята присъства дискретно - на старото пристанище на Фокея, откъдето са тръгвали корабите за далечни земи, са запазени пет ниши, издълбани в скалите, в които е имало статуи на Сибела/Кибела, на която моряците са се молели преди път за попътен вятър и благополучно завръщане у дома.

Известни като едни от най-бързите мореплаватели и добри търговци, фокейците създават градове- перли: днешна Марсилия /Масалия/ в 6 в. пр. Хр., Ница /Нике/, Антиб /Антиполис/, Агд, Алерия в Корсика и др.

По нашите земи са се появили заедно с милетчани и са положили основите на Аполония /Созопол/.

Сред най-известните колонии на Фокея са Самсун на Черно море, Лапсеки на Дарданелите, Метимна на Лесбос/ турското име на острова е Митилини/, Велия в Италия, Алерия в Корсика, Масалия/Марсилия, Ница и Антиб в Южна Франция, Ампурия в Испания и други.

Те са едни от първите, секли монети от чисто злато и сребро. На много от монетите има тюлен.

Където е имало фокейци, е имало свещеното животно тюлен- монах. Това и значи Фокея – Тюленово.
В този малък и очарователен град може да се видят от артефакти от XI век пр. Хр. - до прекрасни стари къщи от 19 век.

Според една хипотеза фокейците са “предали” на галите своя корабен покровител – петела. Керамичното изделие е украсявало носа на кораба.

Историята твърди също, че именно фокейците са запознали лигурите с лозите и виното, както разбира се и с високо развитата за времето си техника за обработване на метали.

По време на персийските нашествия и походите на Александър Македонски фокейци масово са се преселвали към вече процъфтяващите колонии в днешна Франция и Корсика.

Римският период е силен – открити са невероятни мозайки /повечето са в музея в Измир/.

От турския период са останали крепости, бани и други интересни обекти, някои от които са извън територията на сегашния град, както и в Йени Фоча /нова Фоча/, където пък има и генуезко присъствие.

Фокея се връща в пределите на Гърция през 1919 г., но от 11 септевмри 1922 се оказва в територията на Турция, както впрочем това се случва с останалите малоазийски територии. Тогава започва масово изселване към Кавала, Пирея и градове в континентална Гърция.

Малоазийците отнасят със себе си своята тъжна музика и инструментите бузуки, сандур и баглама, както и танца замбеки, който с въртеливите си движения напомня за дервишките танци.

Каменните къщи от 18-19 век са другото нещо в града, което напомня, че гърците са белязали и този град от Северното Егейско крайбрежие.

Разбира се, интересът към тюлените, митовете и преданията за това древно същество, събужда любопитството на посетителите, някои от тях, дошли от другия край на света, за да видят животното.

Във водите около островите на Сирените / свързани с пътуването на Одисей като Орак е най-големият/ живеят само 8 от тези митични създания. Всеки тюлен си има име. Местните хора ги обожават и пазят. В Турция има два резервата за тюлен-монах, от които единият е във Фоча.

Според международни програми за опазване на Средиземноморието, наказанието за доближаване до тюлен и нанасяне на вреда е жестоко.

В района, в който живеят бозайниците, са забранени гмуркането, риболовът, преминаването с моторни лодки и др.

Вероятността да видите тюлен, след тези рестрикции, е нулева- но какво от това.

Той е навсякъде в града – в многобройните паметници, в магазинчетата за сувенири, в разказите на хората, в древногръцките митове за водното божество Протей, пастира на тюлените и в спомена, който отнасяш със себе си, както и в обещанието да се върнеш отново тук.


Соня Георгиева

viapontika@viapontika.com

Соня Георгиева е дългогодишен журналист, работила във вестник "Черноморски фар", главен редактор на седмичника "Свободен Бряг", главен редактор на списание "Вирджиния", продуцент на TV предаванията "Неделно матине" и "Ревю". Приоритетни теми за нея са политиката и обществените отношения, здравеопазването, светският живот, световните знаменитости, културата и модата.

Comments

comments powered by Disqus