Автор: София Стефанова

Напълно безпредметна, безмислена, дори вредна е срещата на съкратените корабостроители със социалния министър Хасан Адемов.

От нея те само се убедиха в нещо, което и без Адемов знаят – в България държава няма. Социалният министър обаче се опита да ги убеди, че има съд, като ги упъти да си търсят правата там. Това корабостроителите слушат още от първите дни – трябва да се подредят на дългата опашка от взискатели на фалиралото дружество. Може след няколко години да им дойде редът.

Представителят на кабинета Орешарски нечестно се скри зад европейските норми, за да обясни, че държавата не може да се намеси в делата на "Бургаски корабостроителници", тъй като става въпрос за частна фирма.

Но нека правим разлика между вмешателство и ефективна работа на държавните институции. Да си спомним, че дни наред служителите на Инспекцията по труда не можеха да припарят в завода, защото нямаше кой да ги приеме и да им покаже документацията.

Ето един случай, в който МВР щеше да свърши по-полезна работа от висенето пред НС като осигури достъп на инспекторите. Туткането подари безценно време на все така мистериозните собственици да скрият каквото могат и да свършат каквото е полезно за тях. А с една бърза реакция шансовете за служителите за обезщетение щяха да бъдат доста по-добри.

Няма да е справедливо, ако вината за съсипването на корабостроителницата се стовари на сегашните управляващи. Проблемите тук са трупани от години, а следприватизационият и финансовият контрол са не дейности, а само части от названията на институции, които остават зад оградите на фирми от този мащаб.

Ако и други министри са решили да отчитат активност като дават кухи съвети на гладните работници, хич да не се хабят. И без това търпението на корабостроителите е на свършване.