Интервю с директора на Регионален исторически музей-Бургас, Милен Николов за резултатите от провелата се в Бургас кръгла маса "Музеи и образование".

Милен Николов е на 38 години, а от есента на 2013г. е директор на регионалния музей в Бургас. Завършил е История и Археология във великотърновския университет "Св.св. Кирил и Методий". Ръководител е на археологическите проучвания на крепостта Русокастро, Община Камено. През 2012г. той предприема разкопки в района на храма „Св. Успение Богородично”, кв. Василико, гр. Царево, а през лятото на 2013 г. поема мащабното проучване на крепостта Порос в бургаския квартал Крайморие.

- Как премина организираната от вас среща между музеите и учителите от Бургаски регион?
Мисля, че срещата премина много успешно. Видяхме се с колегите и най-малкото се запознахме. Музеят представи всички свои експозиции, всички свои постижения в работата с ученици, нашата културна програма и дейностите, които конкретно са насочени към учащите с различни интереси – природни, насочени към етнографското наследство. Смятам че колегите бяха впечатлени. От друга страна няма да крия, че се разрази една много креативна дискусия, в която ние от страна на музея си казахме нашите болки, наблюдения, нашите очаквания, които имаме към образователната система. Представителите на училищата също споделиха своите виждания, впечатления и забележки към работата с музеите. Дадоха ни изключително ценни наблюдения, препоръки и неща, които са от кухнята, но които ние досега не знаехме, за което сме им много благодарни. Може би най-голямото доказателство, затова че срещата беше успешна е че официалните гости, които присъстваха бяха много впечатлени. Като например Дора Тодорова от Областна управа – Бургас прие присърце каузата за връщане на учениците в музеите и затова се взе решение да се направи втората среща на много по-широка основа с представители на училища от цялата област, на която вече да се изработи една конкретна програма и да започнем изпълнението на тези конкретни дейности. За тази среща музеят ще разработи детайлно свои програми – ще представим нашите намерения във вид, който е работещ. Ще изготвим и маршрути, които ни бяха изрично поискани от страна на учителите. Информация за тях ще бъде дадена както на учителите, така и на родителите и на учениците. Тези маршрути имат за цел най-вече да запознаят учениците с културните забележителности на Бургас.

- Какви са причините учениците да не идват в музея?
Може би няма да е коректно да кажа, че проблемът е само един. Той е многопластов и можем да си каже следните причини: първо, те просто са изгубили навика си – един навик, който се формира в семейството, след това се обогатява и налага в училищата. Помним преди не толкова отдавна по всички учебни програми се ходеше на посещение в музея, научавахме своята история, запознавахме се с културното наследство на родното си място, а сега това действие замира все повече, дори някъде е напълно спряно. Това именно отдалечава учениците от музеите, в смисъл, че много ученици дори не знаят, че какви музеи има в града им или да предположат какво могат да открият там и как то може да е свързано с техните уроци. От своя страна музеите са една доста консервативна институция, като система са капсулирани, по-затворени, което в момента се опитваме да разчупим. На срещата всъщност си пролича, че то вече е разчупено и трябва да се действа за максималното му разширяване. Така че проблемът за момента с една дума може да се нарече „Комуникация“ между музеите и образователните институции, които отговарят за самите учащите.

- На срещата чухме за инициативата „Приятели на музея“. Как мислите това да се случи и какви привилегии ще получат тези, които се членуват в този клуб?
Още не сме обмислили докрай тази идея и какви ще бъдат привилегиите. Такива със сигурност ще има, но какви точно – още не сме решили. При всички случаи ще има инициативи като „осиновяване“ на даден обект, обслужване на определени маршрути, работата с туристи – учениците ще могат да влязат в ролята на музейния специалист. Със сигурност за тях това ще бъде едно голямо приключение. Ще има и още доста интересни инициативи, но за тях трябва първо едно по-обстойно проучване и обсъждане.

- В следващата седмица ще се състои лекторията „Вампири и таласъми“. Споделете нещо интересно за нея?
Моята лекция ще бъде представи нетрадиционните погребални практики от Средновековието. По археологически път се откриват множество гробове с погребани с вързани ръце и крака, с посипани въглени в областта на главата, със забити пирони в тялото и доста подобни странни за нас обреди. Това са обреди за т.нар. „обезвреждане на мъртвите“. Това е накратко за моята собствена лекция, а съм сигурен, че и колегите ще предложат доста интригуващи теми и презентации. Избрахме темата, точно защото в момента тя е изключително популярна и то най-вече сред младите, чието внимание се опитваме да привлечем. Целта е те да се запознаят и с научно-популярната страна на темата за вампирите, подплатена с реални факти, които се знаят и които откриваме от доста години. Ще посочим, че в българските традиционни вярвания и митология вампирите съществуват отдавна, а в природата „вампиризмът“ не е нищо необичайно. Така че всеки, който иска да получи пълна представа за вампирите и вампиризма, може да заповяда на лекторията между 17-21 февруари в Историческата експозиция.

- Вие освен директор на РИМ-Бургас сте и археолог. Кои ще бъдат проучваните обекти в Община Бургас през тази година?
Тази година ще се проучват основно на два обекта – ще продължат разкопките на Акве Калиде в Бургаските минерални бани, както и на крепостта Порос в кв.Крайморие.

- Порос е на крачка от Бургас, а бургазлии знаят твърде малко за тази крепост. Кое е най-характерното?
Сега в началото на март след като приключат отчетите в Археологическия институт ще направя представяне пред цялата бургаска общност на крепостта Порос – нещо което обещавам от повече от два месеца, но все така се случва, че не успявам да доведа докрай това си намерение, така че очаквайте представяне на този знаков обект пред всички бургазлии.