Земеделието е традиционно сектор с висока степен на недекларирана заетост, поради своята сезонност и поради факта, че работниците се наемат на ден. България не прави изключение от това правило – стотици хиляди българи работят „на черно“ сезонно в сектора на земеделието в ЕС, отчитат синдикалистите.

По данни на EURISPES – частно италианско сдружение, което се занимава с политически, икономически и социални изследвания в Италия, за 2014 г. недекларираната работа възлиза на 32 процента, за сравнение тази заетост в сектора на строителството е 15,4 на сто. Това посочват в анализ от Федерацията на независимите синдикати от земеделието /ФНСЗ/.

Последната ревизия на заетостта в европейското земеделие към 2017 г. показва, че работещите, наети в земеделието на ЕС, се увеличават и са 10 млн. души, а 4 млн. от тях са сезонни мигриращи трансгранични работници. Повечето от тях живеят от годишния си доход от земеделска работа. Временната работа е все по-често срещано явление, особено в Южна и Източна Европа. Социалните условия и права са много по-малко в сравнение с 10 или 20 години по-рано, отбелязват от ФНСЗ.

Изтичащата работна сила от България към страните от т. нар. Стара Европа е повече от 1 200 000 души – официално работещи извън България, над 30 на сто от тях са сезонни работници в земеделието на Европа. По държави данните сочат следното: в Германия – 300 000 души, в Англия – 300 000, в Италия – 100 000, в Испания – 350 000, в Гърция – 120 000, във Франция – 40 000, в Австрия – 25 000, в Швеция – 9 000 българи, се посочва в анализа на ФНСЗ.

По данни на Националния статистически институт на Италия /ISTAT/ 43 на сто от заетите в земеделието в Италия са с недеклариран труд, което възлиза на около 400 000 души, в т.ч. 100 000 души, основно чужденци, са обект на експлоатация и са принудени да живеят при тежки условия, далеч от санитарни и хигиенни норми. По данни на статистиките заплащането на труда на земеделските работници с нередовни договори /черна или сива икономика/, обект на капоралите, е около 25-30 евро/ден, което е 40 на сто по-ниско от заплащането на италианските работници, а работният ден е 10-12 часа дневно.

Особен феномен на италианското земеделие е „капоралът“ – посредникът, който предоставя работа, като взема част от изработената надница. Той действа в гетата, затворените общности, а в активния сезон един капорал може да менажира по 9-10 хиляди работници. Не е трудно да се пресметнат парите, които се въртят в сивата част на икономиката от тази дейност.

Българите, които живеят днес в Италия, са около 100 000, от които около 30 000 души работят в земеделието – 96,1 на сто са със срочни договори. Голяма част от тях полагат труд на полето в Южните райони на Италия. По данни на синдикатите FLAI-CGIL във Фоджа и на осигурителната система в този регион те са около 4 500 български граждани. Всъщност те са многократно повече – просто са невидими, защото работят на черно. Българите, които идват в този регион да търсят работа са основно от районите около Сливен, Пловдив, Кърджали, Монтана, Търговище, Омуртаг, Попово, Варненско и др.

Европейската Платформа за борба с недекларираната работа, която стартира през 2016 г. признава, че въпреки наказателни, указателни и превенционни мерки, приети от много страни, малко са държавите, които прилагат цялостния подход в тази работа и търсят общ напредък и интегрални резултати. Затова е и апелът за повече инициативи за трансформация на нагласите и поведението в по-широк мащаб.

Източник: newsbg.eu