Източник: AP 2018


Учени обясниха произхода на камъните за строежа на Стоунхендж и как древните строители ги пренесли до крайната им точка.
Според тях изграждането на такава структура би могла да бъде символ на единството, предназначена да демонстрира сплотеността и силата на тези, които са се занимавали със строителство.

Стоунхендж е построен преди около 5000 години, на 130 километра югозападно от модерния Лондон. В продължение на няколко века, изследователите не могли да разберат каква е целта и как е построен.

Конкретно, учените отдавна се чудят как древните строители успели да преместят огромните камъни от Уелс до Салсбъри.

Има няколко хипотези по тази тема и друг списък вече е добавен към съществуващия.

Британските учени Ричард Бевинс от музея на Уелс и Роб Иксер от университета в Лестър проучили работата на британския археолог и геолог Хърбърт Томас, който пръв свързва произхода на камъните от Стоунхендж с планината Пресели в югозападната част на Уелс. През 1923 г. той разработил маршрут, чрез който строителите можели да транспортират камъните.

Учените открили, че най-големите камъни са взети от близката долина Марлборо, а по-малките от планината Пресели. Олтарният камък обаче е изцяло от друго место. Според учените, това може да бъде територията на геоложка формация, простираща се от град Ланели в югозападната част на Уелс. Детайлите на изследването са описани в статия в списание Antiquity.

Първоначално се предполагало, че камъкът е транспортиран с лодка, но нови данни показват, че най-вероятно е преместен по суша.
Вероятно е камъкът първо да е доставен до долните течения на река Монуу от животни, след това да е транспортиран през река Севърн или до Авон.

"Основното наше заключение е, че произходът на камъните, за които пише Томас, не се основава на надеждни доказателства . Ние успяхме да идентифицираме алтернативните версии на техния произход. Въпреки че тези данни отдавна се смятат за достатъчно обосновани, новият анализ в комбинация с проверка на исторически данни показват, че камъните могат да бъдат получени от скалите Крейг Рос-и-Фелин в северната част на планината ."

Изграждането на древния паметник очевидно допринася за притока на хора от цялата околна територия. Те имали възможност да се опознаят и да установят контакти помежду си. Също така, работата по създаването на Стоунхендж може да демонстрира силата на малките общности .

Теорията също така обяснява как някои камъни могли да бъдат преместени на разстояние около 160 километра.

"Днес, докато правим нещо, се опитваме да намерим най-простия и бърз начин, но строителите на Стоунхендж могли да решат въпроса по различен начин", казва историчката Сюзън Грийни. -

Но според друга версия камъните не са били донесени от хора - а се появяват в резултат на движението на ледниците.
През 2015 г. археолозите публикуват доклад, в който твърдят, че Стоунхендж е част от по-ранна сграда, която, всъщност се е появила естествено.

Според учените движението на ледниците води до появата на камъни на сегашното им място преди повече от половин милион години. Те признават, че няма надеждни доказателства, че хората са премествали камъните.


Точното предназначение на Стоунхендж остава неясно.

Според една от последните версии той може да е гробище.
Британски учени открили, че в каменния кръг, а именно в така наречените Aubry дупки (тези дупки са кръстени на първия изследовател на Стоунхендж), има погребения от преди 3000 години.

Останките принадлежат на 27 мъже и жени. Подробният анализ на костите показа, че са били погребани между 3100 и 2600 години преди новата ера. По някаква причина обаче след 2500 г. пр. Хр., хората престанали да оставят покойници в каменния кръг, а ги погребвали около периметъра. Учените обясняват това с факта, че предназначението на Стоунхендж се е променило по това време и съоръжението е станало място за почитане на отдавна починали предци.

Източник: Газета.Ру