В началото на ноември се предвижда да се състои първото заседание на Съвместната интердисциплинарна експертна комисия, която сформираха Македония и Гърция като част от споразуменията в Договора от Преспа. Посланик Виктор Габер, който оглавява македонския екип заяви, че това трябва да се случи в края на тази седмица в Солун. Преди това той има въвеждаща среща със своя гръцки колега, заместник-министърът на външните работи Маркос Боларис, предаде БГНЕС.

Габер поясни, че става дума за обемен материал от гръцки и македонски учебници, които трябва да се прегледат в посока на промяна на начина на възприемане на историята при новите поколения, за да не бъдат обсебени от атавизми, стереотипни възприятия за историческите събития, да се избегне враждебност.

„Не можем в този регион, особено сега, когато вървим към ЕС, да продължим да живеем по начин, както по-рано. Трябва да си сътрудничим, трябва да се движим напред и трябва да помогнем на новите поколения да не бъдат обсебени като са били дядо им , баща им и т. н. Факт е, че и при тях в техните учебници, и при нас в нашите учебници има елементи, които са предизвиквали някои неприятни чувства към другата страна и са подтискали новите поколения“, каза посланик Габер.

Запитан за темите, които се очаква да предизвикат най-много противоречия, Габер твърди, че има няколко елемента в общата история, които са болезнени. Като пример периода от Втората световна война, сътрудничеството на гръцките и македонските партизани, до каква степен е било възможно това отношение, дали е имало балкански щаб, както са предлагали югославските партизани, а македонските са го приемали. Съществуват и положителни примери, като например Пактът между Югославия, респективно Македония с Гърция и Турция от 1954 г. насам.

По отношение на именуването на населените места – топонимите (Тесалоники или Солун, Монастири или Битоля …) Габер посочва, че ще бъдат използвани международните конвенции, които за Македония са доста благоприятни. В този контекст ще послужи и признаването на македонския като официален език в бивша Югославия заедно със словенския и сръбско-хърватския на Конференцията на ООН в Атина през 1977 година.