Наглостта на монополите, подхранена от пасивноста на държавата е на път да превърне в престъпници съвсем обикновени хора.
Запалените коли на EVN в Пловдив са сигнал, който не е за подминаване. Много е удобно това да се припише на лумпенизирани елементи с обяснението, че в размирни времена мръсната пяна винаги излиза отгоре.

По-кофти е да си преставим, че някой нормален мъж, глава на семейство, е натрупал толкова гняв в невъзможността си да върже месечния бюджет заради раздута сметка, че просто е изпушил.
Катализатор на гнева е безсилието пред монополиста. Да пускаш жалби, да се оплакваш, да протестираш – все си прецакан. Докъде ще стигне прецакването зависи не от законите и правилата – такива няма. Зависи от собствената мярка за наглост на монополиста. Всички видяхме докаде стигна мярката на един мобилен оператор преди няколко години, който принуди хиляди абонати да му платя гафовете с мълчаливото съгласие на държавата и уж принципната ненамеса на най-влиятелните медиите, гарантирана с тлъсти реклами.

За топлофикациите, ВиК-ата, енергоразпределителните дружества всеки човек е номер, вкаран в компютъра. Матрица, от която няма излизане. Безизходица, която влудява Така от една запалена клечка могат да пламнат не само коли, но и доста черги.