Автор: Митко Иванов*

Бургас е модерен град. Бургас е проспериращ град. Културният календар е богат. Тук нещата се случват. Общинската администрация работи бързо и добре. Бургас е свикнал да печели - винаги и навсякъде!

Тъкмо за това новината за отпадане от надпреварата "2019" за някои дойде като гръм от ясно небе. Гневни коментари заляха Интернет, бързо беше идентифициран „виновникът-завистник" - Варна, разбира се! Написано беше писмо до Европейската комисия с въпроси относно /не/избора на журито и критериите, по които е определено кои градове да продължат в надпреварата за столица на културата през 2019.

Всичко това ни изправи пред сериозна опасност - да пропуснем истинските причини за отпадането от надпреварата. А те се коренят в неразвитата културна инфраструктура и в недостатъчното зачитане на наследството. И двете са важни културни фундаменти. Надграждането върху тях също не е достатъчно.

Отношението към старата архитектура в града

Няма европейски град - средище на сериозни културни събития, който да не отделя специално внимание на старата си архитектура. Освен Бургас. А стара и красива архитектура в Бургас - слава Богу! - има. Дори и след като тежкият булдозер на социализма премина през Халите, през бул. „Булаир" и през квартала при дн. хотел „България", след като през 1975 г. военен танк срина Старата община /това не е метафора!/, все още има съхранени вековни сгради и чудесни архитектурни ансамбли в града.

Кметът Димитър Николов неведнъж декларира интерес за опазване на старата архитектура. Идеята обаче за обявяване на още по-специален статут на стария Бургас (резерват?) умря още при раждането си през 2007 г. Провалът на няколко инициативи в тази посока беше приписан на Института за паметници на културата /сега наричан НИНКН/, и на неговите прекалено големи правомощия.
Последната каменна сграда на Бургас от ХIХ век /нерелигиозна/ - зад Стария съд, както и три от най-старите къщи-паметници - последната дървена къща на „Морска" 36, на „Славянска" 37 и тази на ъгъла на „Гео Милев" и „Иларион" - бяха разрушени през последните 4 години. Относно последната сграда г-н Николов заложи името си, че лично ще се интересува дали ще бъде възстановена външно на 100 %, каквото е изискването на закона. До днес парцелът стои празен...

Централният площад на Бургас - „Тройката" - има абсурден вид - увенчан е с грозен тоталитарен сталинистки паметник, а околовръст в момента се изграждат огромни демодирани МОЛоподобни сгради.
Невъзможността на „Аьошата" /наричан също „Политически фалос" или просто „Моча"/, да остане на това място се диктува от няколко съображения:
Това е паметник на чужда армия-окупатор, уронващ националното достойнство. Нелепо е позоваването на опита на Австрия и Германия /които не преместиха аналогични монументи/. Там Червената армия се е оттеглила и е освободила пътя на тези страни за демократично развитие.

Неговият размер и местоположение предизвикват обидно сравнение с паметниците на Левски и Ботев, на българския войник и на много други; неговото предизвикателно стърчене припомня крещящата нужда от паметник на Създателя на България, също от паметник на Владетеля, присъединил тази територия към страната ни, от паметници на Независимостта и на Съединението;

Неговата тромава маса точно на това място унищожава прекрасния градоустройствен замисъл на арх. Ананиян от 1891 г. - „Александровска" да се превърне във връзка между Тракия и Черно море /какъвто впрочем е генезисът на самият Бургас!/
Неговата „съвършена" сталинистка естетика /представяща целуващи се „уста в уста" мъже/ провокира хапливи епитети и метафори.

Оставането на паметника на сегашното му място ще продължи да разделя и провокира, а не да обединява.
Гореизложените аргументи са в противоречие с незачитането на истинските руски герои, погребани в града. Руски генерал, руски лекар, офицери и войници са оставили костите си в Бургас преди 1879 г. Другари/господа - почитатели на Альоша, знаете ли къде се намират техните тленни останки?

Дискусии по значими културни проекти

Настоящата общинска администрация се опитва да провежда такива дискусии. Те обаче рядко за посетени от достатъчно компетентни хора, а понякога въобще не се провеждат.
Проведена ли беше достатъчно стойностна дискусия относно реконструкцията на Главната улица? Защо допуснахме да я залее сивият цвят? Какво се случи със старите павета например /класическа пътна настилка, приета във ВСИЧКИ културни градове на Европа/?

Провеждана ли е дискусия относно опазването на старата архитектура? Защо Списъкът на архитектурните паметници е дълбок секрет? Защо главният архитект на общината е най-неоткриваемият служител?
Светкавично и почти тайно „мина" проектното задание за една от най-възловите сгради в града - бъдещата Градска художествена галерия на старото място на Часовника. Чак в последния момент за него разбраха художници, архитекти, дори служителите на самата Галерия.

Светкавично и почти тайно „мина" проектирането на други възлови сгради в града - тези, които ще заобиколят Тройката. Вярно ли е, че сградите ще бъдат твърде високи и ще достигат 9 /девет/ етажа и 32 метра? Кой град допуска безлични МОЛоподобни сгради на централния си площад?
Дискусия относно възлагането на поръчка от Общината през 2009 г. за написване на история на града нямаше. Така беше произведен финансово много скъп, уж ефектен цветен албум, наречен „Бургас", в който фатално липсва най-важният историографски раздел - библиографията. Логично страниците му са натежали от десетки /или стотици?/ фактически грешки.

Отлична илюстрация как НЕ трябва да се организира дискусия беше общественото обсъждане за съдбата на Старата фрегата преди месец. На него не се явиха граждани или други частни лица и организации.

Историческа информация на публични места в града и в специализираните институции

Според мен няма голям град, който така небрежно да се отнася с публичната историческа информация в старата си част.
Градът е изпъстрен с многобройни сбъркани или неточни исторически надписи;
Бургас е сигурно единственият град, който „пази в тайна" (липсва какъвто и да било публичен надпис относно) наличието на голям римски античен некропол от IV век на няколко крачки от Кметството. Това не е ли важен културен факт за всеки европейски град?

Бургас е сигурно единственият град, чиито музеи не предлагат експозиция, посветена на собствената му история;
Бургас допусна паметникит и завещанието на благодетеля му Александър Георгиев-Коджакафалията да бъдат поругани и унищожени от комунистическата власт, и до днес не намира доблест да ги възстанови.

Състоянието на църквата „Св. Св. Кирил и Методий"

Трагедията, която сполетя тази свещена сграда, е непоправима. Причината за това събитие вероятно ще се окаже коктейл от алчност, некомпетентност и нагло незачитане на обществения интерес. Материалните щети, които ще понесат виновниците, би трябвало да бъдат най-малкият им проблем. Твърде обезпокоително е мълчанието около този грандиозен исторически гаф.

Какво му е хубавото?

Нека финалът на този текст бъде оптимистичен. Защото градът притежаваше крайно неразвита културна инфраструктура, а настоящата общинска администрация получи тежко културно наследство:
Къде е градският конгресен център с изложбени площи и място за културен отдих?
Липсва подобаваща симфонична зала.
Бургас нямаше собствена сграда за Художествена галерия.
Градската библиотека е пръсната на 5 /или 6?/ различни места.
Градът нямаше своя писана история.
Достъпът до остров „Св. Анастасия" беше почти невъзможен /дано настоящото изпълнение на проекта там не изложи на риск наистина уникалното историческо наследство; защо беше проведено сериозно строителство почти без присъствието на археолог (???)/
Бургас е единственият морски град, който не позволява достъп до собственото си пристанище. Това породи куриозния израз: „Бургас не обича морето!"
Бургас нямаше свой рибарски пристан /а Ченгене скеле е отделна важна тема!/

В момента има сериозно развитие почти по всички тези проблеми.
Преди 6 години за първи път Община Бургас вложи собствени средства в археологически разкопки на своята територия. Адмирации! Друг е въпросът дали трябва да издирваме историческия предшественик на града на доста отдалечени дестинации, а в същото време да нехаем за археологията в самия център. Също така не е реалистично Общината да изисква бомбастични резултати от всеки вложен в археология лев, каквито очаквания имаше при разкопките на Шилото.

Общината работи на прилично равнище с независимите организации. А бъдещето е в тази посока! Скоро ще влезе в сила „Правилник за условията, реда и критериите за предоставяне на финансови средства за съфинансиране на културни проекти на територията на община Бургас". Ако изключим микроскопичния бюджет през първата година и наложеното малцинство на независимите експерти в това начинание, то би трябвало да бъде подкрепено. Естествено, ако всичко това се окаже демагогия, независимият сектор ще реагира.

Фестивалната културна политика прочу града ни в България и дори в Европа. Посоката е правилна, а проблемите в тази област могат да бъдат тема на отделна дискусия.
И така - нека да разчетем правилно посланието на отхвърлената кандидатура: да се облегнем на наследството и търпеливо да надграждаме върху него - в инфраструктурен и в духовен план. Което се нарича традиция. А без традиция няма култура.

Защото в Бургас и за Бургас летвата е висока и би следвало всички да се съобразяваме с това.

* съавтор в „История на Бургас"
председател на Дружество на художниците - Бургас

Източник: 24 часа