На втория ден след Великден според православната традиция започва Светлата седмица - време, в което се прославят светите апостоли и Света Богородица.

Светлата седмица е време, в което Възкресението на Иисус Христос донася просветление за всички и надежда за вечен живот.

Светлата седмица приключва с Томина неделя или наричана още Празна неделя, с който приключва празничният цикъл за Възкресение и започват броенето на неделите след Великден. Народът нарича тази седмица „празна“, защото през цялото време не трябва да се работи.

Според народните поверия на Светли понеделник, наричан още Разтурнипонеделник или
Разметнипонеделник младежи излизали извън селището, разделени на две групи, като търкаляли група срещу група червени яйца. Според народната традиция с този ритуал се цели предпазването от градушка.

В някои села на Казанлъшко и Габровско на втория ден от Великден младите се събират на някоя поляна, застават едни срещу други и търкалят помежду си червени яйца. Обичаят е за предпазване от градушка и за плодородие.

Великден се празнува три дни. Първият е винаги неделя, когато всички отиват на тържествена църковна служба. Поздравът "Христос Воскресе" се спазва 40 дни.

Седмицата след Великден се нарича Томина неделя. Тя поставя завършека на великденския празничен цикъл. Тази седмица се нарича празна, заради забраната да се работи каквото и да е.

Седмицата се свързва и с първите появи на Христос сред учениците му. Когато мълвата за изчезването на тялото на Христос се разпространила, само апостол Тома не повярвал. На осмия ден след възкръсването си сам Исус му се явил и го накарал да се убеди в истината. Оттогава е останал изразът "Тома неверни", а денят е наречен Томина неделя