По това време през 1945 г Втората световна война е вече към края си.Още през май месец Германия капитулира, а Европа е в развалини, за жалост обаче все още не е дошъл денят на американското отмъщение. Вече съвзела се от японското нападение на 7 декември 1941 г в Пърл Харбър, САЩ започва да завладява остров след остров от японската територия. Бойният дух на японците обаче е несломим, въпреки отделните въздушни нападения.

През месец юли 1945 година американците печелят в надпреварата с Русия за производство на атомна бомба и малко по-късно вече разполагат с една уранова и една плутониева, обявени като най-ефикасните оръжия.Причините, поради които е избран град Хирошима са няколко: от една страна там има важно военно пристанище, от друга - градът с 300-хилядното си население има подходящ размер. И освен това досега Хирошима не е била прицел на въздушни нападения. Всичко това предлага идеални възможности да се изпробва бомбата.

На 6 август 1945 г. в 8.15 часа местно време бомбардировачът Б 29 пуска „Little boy“ („Малчуганът“) – тежащата 4,5 кг уранова бомба. Това е краят.Над 100 000 жертви са дадени и то веднага. Изгорени са безследно. До 1950 г, вследствие на експлозията умират около 200 000 души.

Въпреки думите на един от американските пилоти:“Господи, какво сторихме?“ , явно за родината му стореното не е било достатъчно. Следва изпробването на „Fat man“ („Дебеланкото“) – 4,6 килограмова плутониева бомба над пристанищния град Нагасаки. 75 000 души умират веднага, още толкова по-късно, вследствие на взрива.

Историците не са единни по въпроса дали ядрените бомбардировки над Хирошима и Нагасаки са довели до бързия край на войната, принуждавайки Япония да капитулира и така да се предотврати даването на много повече жертви в сухопътни операции, планирани за по-късно през годината.

Тези два града остават в историята, носейки идеята за безумството на войната и безсмислието на жестокото отмъщение.