„До неотдавна малките градове и села, откъснати от света, бяха около 120, сега може би са и повече“, съобщи председателят на Конфедерацията на автобусните превозвачи Магдалена Милтенова, цитирана от „Монитор“.

Причините да бъде спрян транспортът до тези населени места са липсата на средства за субсидиране на автобусните линии от държавата през общините, пандемията от коронавирус, както и зачестилото използване на нерегламентирани превози, както и всички проблеми, които обичайно възникват при възлагането на превозите от страна на общините. От години от бранша предупреждават и за проблема с увеличението на цените на билетите.

Милтенова изтъкна и друг проблем на бранша, който пандемията допълнително е влошила, а именно липсата на шофьори

„Ситуацията с шофьорите е изключително тежка, от години алармираме за този проблем, а покрай пандемията има още по-сериозен отлив“, сподели председателят на конфедерацията. Отлив има и откъм пътуващи поради страховете на хората от коронавируса. Не е ясно и кога секторът ще започне да се възстановява, тъй като цялостната ситуация е несигурна и неясна. „Всичко е динамично, никой не знае как и накъде вървят нещата, децата постоянно са онлайн, а това е сериозен проблем, тъй като основно превозваме ученици и пенсионери, т.е. хора от по-уязвимите социални групи“, каза Милтенова.

Всъщност проверка на „Монитор“ показа, че само в община Кюстендил 16 села от 71 са без обществен транспорт

Причината, както навсякъде, е обезлюдяването в малките населени места и отказът на транспортните фирми да извършват подобни курсове заради 5-10 души.

Далеч по-лоша е ситуацията във Варна, където по средно 4-5 села в малките общини са без редовен транспорт до големия град. Според статистиката в областта има 159 населени места, разпределени в 12 общини, от които половината - Аврен, Ветрино, Вълчи дол, Суворово, Дългопол и Долни чифлик, имат недостиг на редовен транспорт до крайните селата в тях. Така много от възрастните хора в близо 50-60 села там не могат да отидат в болница или при личния си лекар

Възрастните хора се нуждаят и от лекарства. Най-близките аптеки обаче са на повече от 10-15 километра, а транспорт няма. Налага се роднини или кметски наместници да носят лекарства. Фирмите превозвачи, които доскоро са обслужвали селата, казват, че са се отказали заради малкото пътници и работата на загуба. Като проблем посочват и нелоялната конкуренция на нелегалните превозвачи, които с личните си автомобили возят хора срещу заплащане. Това намалява броя на постоянно пътуващите и на практика задълбочава този проблем.

Като частично решение някои кметове са уредили линиите по непечелившите дестинации да се обслужват в определени дни от седмицата, а не всеки ден и така крайните села все пак не са напълно изолирани. Може да е през ден, все пак е нещо, отколкото въобще да няма транспортна връзка, коментират местните кметове и наместници.

Най-сериозен е транспортният проблем в селата от планинските общини Елена и Златарица. Там до над 80% от населените места или изобщо няма транспорт, или има само по един автобус в петък и неделя.

Проблемът допълнително се задълбочава и от факта, че в много от тези села няма и хранителен магазин. Това принуждава възрастни хора на по 70-80 години 1-2 пъти в седмицата да вървят пеш по 5-6 до над 10 км в едната посока, за да стигнат до общинския център, да си напазаруват най-необходимото за преживяване, плюс лекарствата и след това да изминават същите километри, но вече натоварени с раници и чанти, пълни с хранителни продукти. Всъщност проблемът с транспорта до селата съществува за всичките 10 общини на Великотърновска област.

Русенското село Сваленик, което е на границата между областите Русе и Разград, пък вече над половин година е без обществен транспорт.

От графика на БДЖ става ясно, че има само един директен влак от столицата до Разград, който минава през Горна Оряховица и Русе и стига за 7 часа и 44 минути. Пътуващите с него обаче пристигат в 3:54 през нощта, затова някой трябва да ги закара до града.