Кратък коментар

Френски професор: Голямата промяна е, че трябва да свикваме да живеем с несигурността

Голямата промяна е, че трябва да свикваме да живеем с несигурността - това е един от ефектите на Ковид-19, каза проф. Марсел Жажер, бивш ръководител на катедра "Социална дейност и социална намеса" в Националния център за изкуства и професии във Франция (CNAM) в първата част от "Нощта на идеите 2022".

Френският институт в България, в партньорство със Специализирания институт на Франкофонията по администрация и мениджмънт (СИФАМ) и СУ "Св. Климент Охридски", организират тазгодишното издание на "Нощта на идеите 2022", което се прави под мотото "(Пре)изграждаме заедно".

Темата "(Пре)изграждаме заедно" е била избрана, за да постави акцент върху устойчивостта и силата на обществата да се възстановят и да създават след предизвикателствата от последните години. Три дебата с различни фокуси изследват темата за преизграждането в пост Ковид реалността. Събитието е част от програмата на Френското председателство на Съвета на Европейския съюз. В първата част бе обсъдена темата "(Пре)изграждаме себе си", следващата част темата е "(Пре)изграждаме Европа", а накрая - "(Пре)изграждаме планетата".

Проф. Марсел Жажер отбеляза, че пандемията е създала огромно усещане за несправедливост в големи групи от френското общество. Тя е спомогнала да се изгради социална йерархия между хората, работещи в различни сфери - издигането на хората на първа линия за сметка на тези на втора и на трета, е довело до това усещане за несправедливост. От друга страна много хора, които са имали права на подпомагане заради пандемията са се отказали да ги търсят, заради недоверие в системата.

Той отбеляза, че пандемията е задълбочила и проблемите, свързани с бедността, с насилието към деца и жени, с ограничението на правата. Във Франция, данните за нивата на бедност не са се променили много; но голямата бедност и несигурността се увеличиха, каза проф. Жажер и добави, че много хора са имали затруднения с всичко, свързано с ежедневието - от осигуряване на временна работа, храна, жилище. По думите му във Франция темата за ежедневното изхранване се е превърнала в сериозен проблем. Сред другите сериозно засегнати групи от обществото са възрастните хора, които са се оказали изключително зависими в тази криза, както и хората с увреждания или психически проблеми.

Французинът отбеляза, че тази криза е повлияла изключително негативно на професията на социалния работник. Много специалисти във Франция са напуснали или са се пенсионирали и това е увеличило недостига на кадри. Тази професия се е превърнала в непривлекаталена заради ниски заплати и работа под страх от различни рискове.

Сред плюсовете на кризата е била проявата на солидарност чрез споделяне на знания и доброволчество. Увеличи се значението на експертите и експертното знание, каза проф. Жажер. По думите му се е засилил още един аспект на солидарността - доброволна работа и дарителството.

Същевременно д-р Илдико Отова от катедра "Европеистика" на Софийския университет сподели, че парадоксално пандемията е показала, че не можем да живеем в едно общество заедно. Не пандемията създаде този проблем, а ни го показа като с увеличителна лупа, обясни тя.

Социалните структури са разрушени и живеем в общества, които са дезинтегрирани, каза тя и допълни, че това се е видяло на много нива - в личен план, но и в обществата и дори в глобален план. Вместо да се върнем към солидарността, която е естествения отговор на неравенствата и различията, към възможността да се справим с кризата заедно, избуяха различни конспиративни теории, обществото се раздели, посочи тя.

Според нея конспиративните идеи избуяват по време на подобни кризи, защото те много лесно подреждат света и вкарват ред в хаоса, точно когато всички имат нужда от това. Те посочват врага, виновния за случващото се, което прави ситуацията по-лесно приемлива. Освен това, хората, които стават жертва на тези теории, се чувстват като в избран кръг, започват да се усещат като част от нещо по-голямо, каза д-р Отова.

Тя посочи, че може би е време за нов тип граждански договор, който да подпишем с всеки, за това че ще живеем заедно. Казах че не съм оптимист, но ако трябва да дам някаква надежда, то тя със сигурност е в образованието, каза още университетският преподавател. Според нея расте едно младо поколение, което е много по-отговорно към природата, към екологичните теми. Вярвам, че бидейки много по-отговорни към заобикалящия ни свят, те могат да бъдат много по-отговорни едни към други, много по-лесно ще се научат на това, че солидарността ни държи заедно и е това, което наистина ще ни помогне да се възстановим от този тежък период, защото предизвикателства ще има още много, каза тя.

Д-р Илдико Отова посочи още, че пандемията е преформатирала мобилността. В бъдеще ще ставаме все по-дигитални и мобилни, но оставайки на едно и също място.

Източник: БТА

Соня Георгиева

viapontika@viapontika.com

Соня Георгиева е дългогодишен журналист, работила във вестник "Черноморски фар", главен редактор на седмичника "Свободен Бряг", главен редактор на списание "Вирджиния", продуцент на TV предаванията "Неделно матине" и "Ревю". Приоритетни теми за нея са политиката и обществените отношения, здравеопазването, светският живот, световните знаменитости, културата и модата.

Comments

comments powered by Disqus