В контекста на изменението на климата обикновено се говори за топене на ледници, но учените отбелязват, че някои големи натрупвания на лед на Антарктическия полуостров са се увеличили значително през последните 20 години. Причината може да са промени в атмосферната циркулация и преразпределение на масата на антарктическия лед по-близо до брега.

Огромни маси лед на най-южния континент съхраняват значителна част от цялата вода и тази вода е напълно прясна. Въпреки това, на фона на глобалното затопляне, много антарктически ледници бързо се топят, което води до повишаване на нивото на Световния океан. Учените наблюдават процеса на намаляване на площта им с повишено внимание от средата на 20 век и от 60-те години на миналия век, включително с помощта на сателитни снимки.

За да разберем как работи ледения континент, е важно да се вземе предвид, че местните ледници са динамични: те непрекъснато растат в някои части и се топят в други. Междувременно огромни маси лед буквално, макар и много бавно, текат от центъра към краищата на Антарктида, излизат отвъд бреговата линия и се откъсват. В резултат на това се образува така нареченият плаващ лед, който след това тръгва на самостоятелно пътуване.

Най-външната и най-тънка част на ледената покривка на Антарктида, разположена в най-топлата част на континента (близо до брега), са така наречените ледени шелфове. Те са особено важни за поддържането на огромните ледени резерви на Антарктида, тъй като служат като „подпори“, които ограничават движението на ледената маса в океана.

Ето защо, глациолози, климатолози и други учени следят отблизо сложната динамика на ледниците на Антарктическия полуостров. Това е най-северната част на мразовития континент, стърчаща към Южна Америка на 1300 километра. Полуостровът представлява почти четири процента от площта на Антарктида, а 80% от територията му е заета от ледници.

През 1995 и 2002 г. учените отбелязват катастрофално намаляване на площта на ледниците, наречени Larsen A и Larsen B. Това предизвика рязко ускоряване на потока от лед към брега и допринесе за повишаването на нивото на океана.

В ново проучване, публикувано в списание Nature Geoscience, екип от учени от Обединеното кралство и Нова Зеландия използва данни от сателитни изображения и информация за промените в състоянието на атмосферата и океана.

В резултат на това те успяха да получат подробно разбиране за състоянието на ледниците на Антарктическия полуостров и тяхната динамика. Изненадващо, 85% от ледените шелфове в тази област са се увеличили значително от началото на 2000-те години. Някои ледове не са отивали толкова дълбоко в морето от 60-те години на миналия век, тоест от първите сателитни наблюдения. Всичко това рязко контрастира с бързото свиване на ледниците през предходните две десетилетия, през 80-те и 90-те години.

Изследователите приписват тези неочаквани промени на динамиката на циркулацията на въздуха - вероятно вятърът сега носи повече лед от вътрешността към брега. Авторите стигат до заключението, че ледът в морето е важен и за предпазването на ледената покривка от бързо разрушаване.

„Открихме, че промените в морския лед могат както да предотвратят, така и да предизвикат отделянето на айсберги от големите ледени шелфове в Антарктида“, каза един от авторите, д-р Фрейзър Кристи (Frazer Christie) от Института за полярни изследвания Скот към университета от Кеймбридж (Великобритания). „Независимо от това как се променя състоянието на леда около Антарктида със затоплянето на климата, нашето проучване подчертава критичното значение на често пренебрегваната динамика на морския ледник за здравето на ледената покривка на Антарктида.

Източник: https://naked-science.ru/