Кратък коментар

Не познаваме историята си!

За Балканските войни е изписано много, има редица свидетелства, книги, спомени. Малко обаче са известни събитията в окупираната от сърби и гърци Македония и поведението на последните спрямо населението в областта в периода октомври 1912 година – юни 1913 година.

Нека хвърлим обективен поглед към събитията, защото след изминаването на повече от сто години можем наистина да отсеем най-важното от тях.

Денят е 14 октомври 1912 година, първите дни след началото на Балканската война. Докато българските войски коват победа след победа в Тракия, в Скопие, начело на сръбската армия, влиза сръбският престолонаследник Александър Караджорджевич. Посрещнат е от местното население като освободител, а първите думи, отправени от княза към българския владика Неофит са „Да се помолим, владико, в цар-Душановата църква!“.

Сърцето на българския духовник се свива от тези думи и става ясно, че сърбите смятат Македония за своя земя. Малко по-късно през деня, на Каменния мост князът е посрещнат от група деца, които му дават цветя. Сред тези деца е и малката, едва седемгодишна Васка Зойчева. Малките ръце подават букета на княза:

На неговия въпрос “Па шта си ти?“ (“Каква си ти?“), детето отговаря “Бугарка!” (“Българка!”). Недоволен от отговора, бъдещият сръбски крал, който е пряк вдъхновител на сърбизацията на местното българско население, удря шамар на девойчето.

Вестта за случилото се предизвиква бурни реакции и неодобрение в българския печат и българското общество. В изразяване на недоволството си се включва и народният поет Иван Вазов, който, в емоционален изблик на чувства, написва своето стихотворение „Па шта си ти?“ през април 1913 година. В 1913 г. семейството на Васка търси спасение в София.

Васка Зойчева
Негативният отзвук от тази постъпка по света кара Александър Караджорджевич, вече като крал на Кралството на СХС, да продължи да се интересува от семейство Зойчеви. Сръбската легация в София през 1920 и 1921 търси Данаил Зойчев, за да му направи следното предложение: да му бъдат предложени един милион тогавашни левове, за да изяви публично, че е измислица твърдението принцът да е ударил шамар на детето. Данаил е поканен в посолството, но той отказва да отиде и да вземе подкуп. Крал Александър дори и след много години не спира да се интересува какво е станало с девойчето, къде се намира и т.н.

ПА ШТА СИ ТИ?
"Па шта си ти?" - такъв въпрос задава
в твоя дом безочлив чужденец.
"Па шта си ти?" - с такваз псувня смущава
душата ти неканен гост пришлец.
"Па шта си ти?" - туй питане навред –
при Дрин, при Шар, при Вардар, Преспа драга,
о, българино, сърбин ти полага
и чака с начумерен лик ответ.
Но ти пази се, прав ответ не давай.
Кажи се португалец, кюрд, сириец,
лапонец, негър, циганин, индиец, –
но българин се само не признавай.
Че си потомък Самуилов, на Атонски
Пайсий внук; скрий на коя си майка син,
на кой език пей мътни Вардар, сини Дрин,
и езерата, и горите македонски!
Не споменувай неразумно Лозенград,
Люле Бургас, ни Булаир ужасни;
ти би разбудил подозрения опасни,
че на героите техни може би си брат.
Мълчи! А вместо тебе всеки дол, пътека,
дъбрава, езеро, река, рид, планина
ще викат с глас през всички времена:
тук българи са, българи от памти века!

Април, 1913, Иван Вазов

Соня Георгиева

viapontika@viapontika.com

Соня Георгиева е дългогодишен журналист, работила във вестник "Черноморски фар", главен редактор на седмичника "Свободен Бряг", главен редактор на списание "Вирджиния", продуцент на TV предаванията "Неделно матине" и "Ревю". Приоритетни теми за нея са политиката и обществените отношения, здравеопазването, светският живот, световните знаменитости, културата и модата.

Comments

comments powered by Disqus