Кратък коментар

Премиерството е стрес за младите лидерки

Изборите в Нова Зеландия рядко пораждат голям интерес. Но на 19 януари нещата се промениха. На емоционална пресконференция 42-годишната новозеландска премиерка Джасинда Ардърн обяви, че се оттегля от поста си на лидер на новозеландските лейбъристи и от премиерския пост. Новината се превърна във водеща за световните информационни агенции и сайтове, Ройтерс и Асошиейтед прес я определиха като шокираща, а Франс прес като изненадваща. "Да бъда министър-председател беше най-голямата чест в живота ми и искам да благодаря на новозеландците за огромната привилегия да ръководя страната през последните пет години и половина. Със заемането на такава привилегирована роля идва и отговорността, включително и отговорността да знаеш кога си правилният човек да ръководиш, а също и кога не си", допълни Ардърн. "Знам какво изисква работата на премиер и знам, че вече нямам достатъчно енергия, за да я изпълнявам подобаващо", заяви Ардърн.

Шокиращо или не за медиите, съобщението на Ардърн беше прогнозирано от някои анализатори. За предсрочно оттегляне на премиерката се заговори още в края на 2021 година. Тогава тя отрече тези спекулации. Миналата година отново се говореше, че тя няма да се бори за преизбиране, но Ардърн пак отхвърли тази вероятност. Сега обаче стана ясно, че Ардърн се е опитала да мобилизира силите си, за да продължи да изпълнява работата си на премиер, но в крайна сметка е осъзнала, че няма достатъчно енергия, за да се противопостави, както тя каза на 19 януари, на неочакваното и затова е предпочела да се оттегли.

В неделя лейбъристите избраха Крис Хипкинс за свой нов лидер. До изборите, насрочени за 14 октомври, той ще бъде премиер на Нова Зеландия. Засега не е ясно какво ще прави Ардърн след оттеглянето си. Като най-непосредствени планове тя посочи семейните ангажименти – тази година нейната дъщеричка Нийв ще започне училище, а се очаква най-после да се състои и отложената заради ковида сватба на Джасинда с годеника й, телевизионния водещ Кларк Гейфорд, припомня Асошиейтед прес.

През годините Джасинда Ардърн бе смятана от мнозина за модел за млада лидерка, успяваща да съчетае ролята на премиер с тази на майка. През 2017 г. Ардърн оглави лейбъристите, а броени седмици след това едва 37-годишна тя застана начело на коалиционно правителство. През 2020 г. нейната партия спечели достатъчно гласове на тогавашните парламентарни избори, за да управлява самостоятелно. През петте и половина години управление на Ардърн страната преживя редица кризи, които бяха голямо изпитание за младата премиерка в допълнение с изпитанието на майчинството. Ардърн роди дъщеричката си Нийв броени месеци, след като стана премиер. Така тя стана втората в историята премиерка, след Беназир Бхуто през 1990 г., която ражда по време на премиерския си мандат. Малката Нийв влезе в историята, когато бе донесена едва на три месеца от майка си в пленарната зала на Общото събрание на ООН в Ню Йорк.

Наред с това огромно житейско предизвикателство обаче през годините на управление на Ардърн страната бе разтърсена от няколко силни земетресения, а на 9 декември 2019 г. мощно вулканично изригване на новозеландския Бял остров отне живота на над 20 души, а 25 души бяха ранени. През март 2019 г. привърженик на теорията за превъзходството на бялата раса щурмува две джамии в град Крайстчърч и застреля 51 души, а масовото убийство бе излъчвано на живо в социалните мрежи. След това Ардърн поде мащабна реформа на законодателството за огнестрелните оръжия, в резултат на което бе въведен нов регистър за притежателите на огнестрелни оръжия, бяха намалени сроковете на някои разрешителни за притежание на такива оръжия и бяха затегнати правилата за търговците на огнестрелни оръжия, а високорисковите огнестрелни оръжия, като например късоцевните полуавтоматични оръжия бяха забранени, припомня Ройтерс. Ардърн подтикна и социалните мрежи да се борят срещу речта на омразата, разпространявана онлайн, допълва Франс прес. Всичко това й спечели много похвали.

Коронавирусната пандемия бе поредната тежка криза, белязала управлението на младата премиерка. Нейното правителство възприе строгите ограничения в борбата срещу вируса и затвори границите на страната. А фактът, че по това време Ардърн спечели изборите с убедителна преднина, бе изтълкуван като успех на нейната политика за борба с ковида. Но признанието продължи кратко и през 2021 г., когато започна да се разпространява вариантът Делта на вируса, Ардърн се сблъска с недоволството на сънародниците си от продължителните локдауни. Когато се появиха и ваксините срещу коронавируса, решението на Ардърн да въведе задължителна ваксинация за определени категории трудещи се, също породи възмущение. Постепенно Ардърн заговори не за изкореняване на вируса, а за съжителство с него. През зимата на миналата година страната бе разтърсена от мощна вълна от протести срещу ковид ограниченията и задължителната ваксинация за определени категории трудещи се. В продължение на четири седмици стотици недоволни окупираха района пред сградата на парламента, за да протестират. Ардърн отказа да говори с тях и ги разкритикува, че прокарват посланията си чрез сплашване и тормоз. Протестите прераснаха в ръкопашни боеве между демонстрантите и силите на реда. Над 100 души бяха арестувани. Този обрат в ковид ситуацията в страната и късното решение на властите да отворят границите ( едва през август 2022 г.) породи доста критики срещу Ардърн. Миналата година тя обяви, че се назначава независима комисия, която да провери дали действията на управляващите по време на пандемията са били правилни, припомня Асошиейтед прес.

В допълнение на това страната изпадна едновременно в още няколко кризи. Отливът на туристи заради затворените граници навреди на туристическия отрасъл. Нова Зеландия не бе подмината и от увеличаването на цената на живота. Миналата година инфлацията в даден момент беше на най-високото си ниво от 30 години, припомня „Гардиън”. Цената на основните хранителни продукти скочи с 6,8 процента, а на плодовете и зеленчуците с 10 процента. Това породи безпокойство у хората как ще се прехранват. В допълнение цените на наемите също скочиха, а лихвите по ипотечните кредити се увеличиха. Третата криза произтече от престъпността. Данни на полицията, публикувани миналото лято от „Радио Нова Зеландия” показаха, че само в Окланд има скок с 30 процента на престъпленията спрямо предпандемичния период. В града бяха регистрирани серия от случаи, при които престъпници врязват коли си във витрините на магазини, за да ги оберат. Възрастта на нарушителите пък драстично намаля и в някои от случаите зад волана са били и 11-годишни, допълва „Гардиън”. Опустелите заради ковида центрове на градовете в Нова Зеландия се превърнаха в магнит за престъпниците. А след дистанционното обучение, въведено по време на пандемията, доста подрастващи изобщо не се върнаха в училище.

Наред с това страната продължава да има проблеми и с расизма. Изследване на сп. „Лансет”, публикувано миналата година в редица новозеландски медии, показа, че хората, които не са възприемани като бели, са по-подложени на дискриминация от страна на учители, полицаи и здравни работници в Нова Зеландия. Това засяга хората с маорско потекло, както и тези с южноазиатско, тихоокеанско, близкоизточно, латиноамериканско и африканско потекло. Но не и хората с потекло от региони с високи доходи, като Европа, Северна Америка, Австралия и Източна Азия.

Всички тези проблеми създадоха перфектната буря, срещу която трябваше да се бори младата премиерка и засилиха натиска върху нея. А стресът през декември изигра лоша шега на Ардърн и по време на оживен дебат в парламента, микрофоните я уловиха да изтървава думите „арогантен глупак” по адрес на опозиционен лидер. След това тя трябваше да вкара в действие стратегията на самоиронията и да обяви, че стенограмата от заседанието ще отиде на търг, а приходите от него, ще бъдат дарени за каузи за борба с онкологичните заболявания, припомня Франс прес.

Всичко това доведе до спад в популярността на премиерката, породила едно време истинска Джасиндамания. Спадна съответно и популярността на лейбъристите и последните допитвания показаха, че на изборите през есента десноцентристката коалиция би излязла на първо място, посочва Франс прес. Същевременно в последно време заплахите за живота на Ардърн заради политиките, които води, се утроиха, допълва „Гардиън”.

В този климат оставката на Ардърн не изненада нейните сънародници, натрупали доста повод за гняв срещу нея. Гневът бе явно толкова голям, че мнозина от новозеландците изобщо не споменаха, когато говореха тези дни за свършеното от Ардърн, за нейното революционно законодателство за борба с тютюнопушенето. През декември 2021 г. Ардърн представи невиждан досега в света план, който забранява на следващите поколения новозеландци да купуват тютюневи изделия. Планът бе одобрен през декември 2022 г. и съгласно него новозеландците, родени на 1 януари 2009 г. или след тази дата, няма да могат да купуват тютюневи изделия. Съгласно плана се намаляват драстично и местата, на които ще се продават тютюневи изделия, а за нарушителите се въвеждат глоби до 150 000 новозеландки долара (около 96 000 долара), припомня Си Ен Ен.

Джасинда Ардърн подаде оставка просто заради бърнаут, отбеляза на 19 януари Би Би Си. Този бърнаут породи въпроса как се справят младите премиерки в други страни, как те съчетават премиерството с майчинството и дали тези лидерки не са подложени на по-голям стрес, на по-големи изисквания и на по-големи критики в сравнение с мъжете премиери. Към настоящия момент в категорията на младите жени, съчетаващи премиерството с майчинството, попадат финландката Сана Марин, естонката Кая Калас и италианката Джорджа Мелони. Любопитно е, че тази година ще има избори и във Финландия, и в Естония и те ще са тест за работата на родената през 1985 г. Марин и за родената през 1977 г. Калас.

Най-близко до положението на Джасинда Ардърн е именно това на социалдемократката Сана Марин. Тя дойде на власт през декември 2019 г. начело на петпартийна коалиция и почти веднага трябваше да направлява Финландия в разгара на ковид пандемията, а после и в разгара на руско-украинската криза. За разлика от Ардърн Сана Марин вече бе родила (през януари 2018 г.), когато встъпи в длъжност. Тя има дъщеря от връзката си с дългогодишния си приятел, комуникационния експерт Маркус Райконен, с когото се ожениха през 2020 г. Още с встъпването си в длъжност Марин породи възхищение като най-младата премиерка в света, превърнала се в пример за подражание. Тя въплъщаваше политика, издигнал се не защото е част от политическа семейна династия, а чрез собствения си труд. Но не й бяха спестени и обиди и присмех - за това, че е работила като касиерка и в хлебарница, или затова, че е отгледана в семейство, съставено от две жени. А постиженията на Марин като премиер бяха засенчени от полемики. През октомври 2020 г. тя се появи на корицата на модното издание „Тренди” по сако без нищо отдолу и това породи критики за неуместния й външен вид. На следващата година се разрази скандал за разходите за прехрана на семейството на Марин в премиерската резиденция по време на пандемията. Но се оказа, че самата Марин не е била информирана от персонала си, че има таван на разходите в тази насока, нито за това какви разходи са били направени. В разгара на скандала дори се заговори, че сватбата на Марин била платена с пари на данъкоплатците, което премиерката категорично отрече. Последва и скандал заради това, че Марин не е действала съгласно санитарните протоколи, въпреки че е била контактна на заразен с коронавируса. Тя получила предупредителни съобщения да се изолира като предпазна мярка, но не успяла да ги прочете, защото не носела служебния си телефон в нощния клуб, в който била отишла след работа.

През 2022 г. името на премиерката бе забъркано в скандал с видеозаписи от частни партита, на които присъства и тя, изтекли в медиите и довели до обвинения в неуместно поведение, а в частност за Марин и до тест за наркотици, оказал се естествено отрицателен. На едно от партита освен това се виждаха и две разголен жени с изписан върху гърдите надпис „Финландия”, които се целуваха, и Марин трябваше да се извинява за това поведение. А скандалът пък повдигна въпроса способна ли е тя да управлява, още повече че той се разрази в разгара на руската инвазия в Украйна, поради която лидерът на една страна, съсед на Русия, би трябвало да има коренно различни занимания от тези да се обяснява в медиите заради полемични видеокадри от лично естество.

През ноември Сана Марин посети Нова Зеландия и имаше среща с Джасинда Ардърн. След нея по време на общата им пресконференция журналист намекна, че двете лидерки са се срещнали, защото са жени и са на почти сходна възраст. Този въпрос поизнерви двете млади дами, които акцентираха, че подобни въпроси никой не би се сетил да задава на мъже, заемащи премиерския пост, припомня Би Би Си.

Отношението към Ардърн и към Марин показва като цяло, че в политиката все още е трудно да се асимилира, че може да има млади жени премиери. При появата на млада жена премиер се коментират не само нейните изявления, нейните възгледи, нейните политики и нейните действия, но и това как изглежда тя, с какво е облечена, каква е прическата й, дори дали е достатъчно красива, за да се появява пред хората. Но всъщност подобни коментари съпътстват и по-възрастните дами на премиерския пост. Преди време Тереза Мей бе упреквана за страстта си по екстравагантните обувки. Германската канцлерка Ангела Меркел дълги години бе критикувана за прическата й в стил Жана Д’Арк, заради това, че предпочита едни и същи модели сака и за начина по който държи ръцете си, докато позира за снимки. Изкаралата на премиерския пост на Великобритания едва няколко седмици Лиз Тръс бе критикувана, че се опитва да имитира някои от тоалетите на Маргарет Тачър, за да се представя като нова Желязна лейди. А френската премиерка Елизабет Борн е подигравана във френските социални мрежи, че е на възраст, на която би се харесала само на президента Макрон.

С всевъзможни критики сега се сблъсква и прохождащата в премиерството 46-годишна италианка Джорджа Мелони. Дрехите, които носи, се гледат под лупа, коментира се промяната в прическата й. Критики към нея се отправят за това, че не носи високи токчета, за това, че на някои снимки изглежда по-закръглена, за това, че на моменти жестовете и гласът й не са достатъчно женствени. Когато Мелони реши да вземе със себе си дъщеричката си Джиневра на остров Бали за срещата на върха на Г-20, това породи полемика в Италия и се наложи Мелони да прикани всички да я оставят да се справя с ролята на майка и на премиер, както тя намира за добре. Подобни критики бяха отправени и когато Мелони заведе дъщеричката си на частна аудиенция при папа Франциск във Ватикана. Всяко действие на Мелони в качеството й на премиер също води до разнородни критики срещу нея от страна на опозиционните партии. А някои от постиженията на правителството, като залавянето на мафиота Матео Месина Денаро след 30-годишно издирване, се омаловажават от някои медии и от някои интелектуалци. Неотдавна успехът на Мелони да превърне маргиналната партия „Италиански братя” в управляваща сила само за 10 години, пък бе подценен от бившия премиер на Италия Силвио Берлускони, чиято партия е в състава на настоящата управляваща коалиция. В края на декември той намекна, че ако той не е поставил преди около 30 години началото на обновлението на десницата в Италия, до настоящия успех на „Италиански братя” е нямало да се стигне. В допълнение към това Мелони и дъщеря й бяха заплашени със смърт от 27-годишен италианец заради това, че премиерката се захвана да реформира механизма за отпускане на помощи за безработица.

Може би най-пощадена засега от критиките и от натиска е естонката Кая Калас. Тя има два брака зад гърба си и живее с трети съпруг, банкерът и инвеститор Арво Халик. Заедно те гледат общо три деца – момче от втория брак на Калас и две деца от предходния брак на съпруга й. Нападки от лично естество към Калас не се отправят. Но все пак под лупа се гледа нейната неизменна елегантност и стил при всяка нейна поява.

През цялата изминала година Калас беше един от най-големите поддръжници на Украйна в борбата й срещу руската инвазия. Тази нейна политическа линия остана стабилна докрай за разлика от колебанията, наблюдавани у други европейски лидери. Калас не се поколеба и да заяви, че Западът не трябва да преговаря и да прави отстъпки на Путин и упрекна френския президент Макрон, че често говори по телефона с руския президент. Заради тази твърда линия Калас бе наречена новата Желязна лейди. А твърдата линия не бе случайна – бабата и майката на Калас са били изселени от естонските земи в Сибир по времето, когато майката на Калас е била едва 6-месечно бебе, а прадядото на Калас – Едуард Алвер, е бил един от основателите на Република Естония през 1918 година.

Заради репутацията си на Желязна лейди миналото лято никой не си и помисли да си представи, че Калас, озовала се в моментна правителствена криза, няма да успее да се справи набързо с нея. И тя оправда очакванията. Десноцентристката бързо се раздели с тогавашния си коалиционен партньор заради разногласия относно бюджетните разходи и социалните политики и намери нови коалиционни партньори, след което бе преназначена за премиер начело на нов кабинет. Но тези дни Калас показа, че и за нея очевидно премиерството е източник на стрес, когато относно оставката на Ардърн тя заяви, че напълно разбира нейното решение, защото знае много добре колко тежко е да си премиер, припомня Би Би Си.

Източник: БТА

Соня Георгиева

viapontika@viapontika.com

Соня Георгиева е дългогодишен журналист, работила във вестник "Черноморски фар", главен редактор на седмичника "Свободен Бряг", главен редактор на списание "Вирджиния", продуцент на TV предаванията "Неделно матине" и "Ревю". Приоритетни теми за нея са политиката и обществените отношения, здравеопазването, светският живот, световните знаменитости, културата и модата.

Comments

comments powered by Disqus