Досега учените може да са тълкували погрешно следите от сблъсъка между Земята и астероида и шансовете за удари може да са по-високи, отколкото прогнозират настоящите оценки. Това мнение изрази главният учен на Центъра за космически полети Годард на НАСА Джеймс Гарвин.

Гарвин използва нов каталог от сателитни изображения с висока разделителна способност, за да анализира сблъсъци на астероиди през последните милиони години. Кадрите позволиха на екипа му да разгледа по-отблизо някои от най-големите кратери.

Проучване на изображенията показа, че истинският размер на местата на сблъсък е по-голям, отколкото се смяташе досега. По-специално, все още се смята, че кратерът Жаманшин, който се намира на територията на Казахстан, има ширина от 12 до 14 километра. Такъв удар може да остави метеорит с диаметър от 200 до 400 метра преди около 90 хиляди години. Но нови доказателства сочат, че размерът на кратера всъщност е по-близо до 30 километра.

В тази връзка Гарвин смята, че размерът на астероида, оставил такъв удар, е много по-голям, отколкото се смяташе досега. Освен това актуализираните данни значително намаляват периода на сблъсък на космически тела със Земята. Гарвин предполага, че километрични астероиди падат отгоре на всеки няколко десет хиляди години и нашата планета е претърпяла най-малко четири големи удара през последните милиони години. Това съобщава "The Rambler".