Кратък коментар
40 дни стигат - да кажат дата за изборите!
40 дни стигат - да кажат дата за изборите!
Автор: София Стефанова
40 дни са сакрален срок – хилядолетна традиция ги е наложила като своеобразна буферна зона във времето, период, през който нещо зрее или се трансформира.
Затова е напълно естествено събитията от 40-ия ден на протестите да се приемат като знак.
Съвсем в линията на алегорията депутатите от ГЕРБ се върнаха в пленарна зала, за да участват в дебатите по актуализацията на бюджета. Това (не)случайно стана в деня, когато в България беше Вивиан Рединг, зам. председател на ЕК и комисар по праводсъдието. Комисар Рединг още преди пристигането си призова основните политически сили да намерят консенсус по приоритетните въпроси.
За съжаление, с връщането на ГЕРБ бе пропуснат златен шанс да се свали общественото напрежение. Управляващите не разчетоха символиката на 40-те дни, не видяха възможността за конструктивен ход - да се закове срокът за изработване на нов изборен кодекс, да се маркира дата за следващите избори, да се приеме програма с конкретни точки, да има твърд ангажимент за публично отчитане на изпълнението.
Вместо това народът отново се сблъска с надменността на политическата класа. Най-дразнещо в поведението на т.нар. нова тройна коалиция е излъчването на самочувствие, че могат да управляват и 4 години. Това не само е нагло, но и показва липсата на всякаква връзка с действителността.
Събитията от миналата нощ потвърдиха констатацията, че на протеста не трябва да се гледа като на единен организъм. Пред парламента се събират страшно различни хора – по житейски опит, интелект, нагласи, цели, ценностна система.
![](uploads/images/protesti/den-40/40days-9.jpg)
Една взривоопасна смес, която може да има унищожителен характер. Фиксирането върху всяка една от групите протестиращи отклонява отразяването на събитията от оста на обективността. А представянето на случващото се в неговата пълнота – при невероятната динамика – е напрактика невъзможно.
Защото едновременно е вярно, че полицай блъсна камера на тв екип и че по закон противопоставянето на полицейските органи е нарушение на обществения ред. Безспорен факт е, че в демократична страна всеки има право да протестира. Също толкова, колкото и че никой няма право да ограничава свободата на придвижване на другите, пък били те и депутати. Вътрешният министър Цветлин Йовчев съвсем намясто направи аналогия с протестите във Франция преди няколко години.
Вероятно сред десетките полицаи има и такива, които са си превишили правата, но като цяло полицията удържа положението. Вината, за да се стигне до кризисната ситуация, не бива да се търси в служителите на МВР. Обратното би означавало да разменим местата на причината и следствието.
Най-хубавото от 40-ия ден е, че няма сериозно пострадали. Лошото е, че и управлението е в ръцете на безбожници, за които единственото свято нещо е собственото им оцеляване.
Затова 40 дни стигат, време е да кажат дата за избори. Но само след промяна на закона.
40 дни са сакрален срок – хилядолетна традиция ги е наложила като своеобразна буферна зона във времето, период, през който нещо зрее или се трансформира.
Затова е напълно естествено събитията от 40-ия ден на протестите да се приемат като знак.
Съвсем в линията на алегорията депутатите от ГЕРБ се върнаха в пленарна зала, за да участват в дебатите по актуализацията на бюджета. Това (не)случайно стана в деня, когато в България беше Вивиан Рединг, зам. председател на ЕК и комисар по праводсъдието. Комисар Рединг още преди пристигането си призова основните политически сили да намерят консенсус по приоритетните въпроси.
За съжаление, с връщането на ГЕРБ бе пропуснат златен шанс да се свали общественото напрежение. Управляващите не разчетоха символиката на 40-те дни, не видяха възможността за конструктивен ход - да се закове срокът за изработване на нов изборен кодекс, да се маркира дата за следващите избори, да се приеме програма с конкретни точки, да има твърд ангажимент за публично отчитане на изпълнението.
Вместо това народът отново се сблъска с надменността на политическата класа. Най-дразнещо в поведението на т.нар. нова тройна коалиция е излъчването на самочувствие, че могат да управляват и 4 години. Това не само е нагло, но и показва липсата на всякаква връзка с действителността.
Събитията от миналата нощ потвърдиха констатацията, че на протеста не трябва да се гледа като на единен организъм. Пред парламента се събират страшно различни хора – по житейски опит, интелект, нагласи, цели, ценностна система.
![](uploads/images/protesti/den-40/40days-9.jpg)
Една взривоопасна смес, която може да има унищожителен характер. Фиксирането върху всяка една от групите протестиращи отклонява отразяването на събитията от оста на обективността. А представянето на случващото се в неговата пълнота – при невероятната динамика – е напрактика невъзможно.
Защото едновременно е вярно, че полицай блъсна камера на тв екип и че по закон противопоставянето на полицейските органи е нарушение на обществения ред. Безспорен факт е, че в демократична страна всеки има право да протестира. Също толкова, колкото и че никой няма право да ограничава свободата на придвижване на другите, пък били те и депутати. Вътрешният министър Цветлин Йовчев съвсем намясто направи аналогия с протестите във Франция преди няколко години.
Вероятно сред десетките полицаи има и такива, които са си превишили правата, но като цяло полицията удържа положението. Вината, за да се стигне до кризисната ситуация, не бива да се търси в служителите на МВР. Обратното би означавало да разменим местата на причината и следствието.
Най-хубавото от 40-ия ден е, че няма сериозно пострадали. Лошото е, че и управлението е в ръцете на безбожници, за които единственото свято нещо е собственото им оцеляване.
Затова 40 дни стигат, време е да кажат дата за избори. Но само след промяна на закона.
Comments
comments powered by Disqus