Платото Гиза отново се озова в центъра на голям скандал след радикални и неочаквани мерки от страна на египетските власти. Изследователят Ричард Габриел, който е посветил десетилетия на документирането на мистериозната подземна система NC2, потвърди, че входът ѝ е трайно запечатан с каменни блокове и цимент.

Окончателното затваряне на важни археологически обекти като Гробницата на птиците и Пещерата на змията, според самия Габриел, е пряка реакция на публикуването на негови скорошни изследвания и документални филми, които разкриват връзката на тези тунели с много по-дълбоки нива под пясъците.

Какво крият подземията?
Няма съмнение, че откритията на италиански учени от изследователския проект „Хафрен“ също са изиграли роля. Според съобщенията, тяхната радарна томография е потвърдила през 2025 г., че системата NC2 се свързва с масивни структурни пространства, простиращи се на километри под земята. Според изследователите това е цяла мрежа, която властите уж отказват публично да признаят.

Значението на този комплекс се крие не само в неговия размер, но и в стойността на предметите, които се предполага, че е съдържал. Габриел твърди, че преди окончателното запечатване екипи, водени от Захи Хавас, са премахнали документирани артефакти и умишлено са повредили уникални предмети, като каменни олтари и тронове, вероятно за да намалят археологическата стойност на обекта и да оправдаят затварянето му.

Противоречия и доказателства
Тази скандална ситуация беше изобразена в телевизионния сериал „Преследване на мумиите“, където самият Хавас говори пренебрежително за древните каменни резби, а членове на екипа му заявиха пред камера, че системата е безценна.

Габриел обаче твърди, че разполага със стотици датирани снимки, които противоречат на официалната версия. Той твърди, че тези изображения доказват, че вандализмът е бил просто прелюдия към пълното затваряне на комплекса.

Заслужава да се отбележи, че тази политика на секретност съвпада с нарастващата критика от страна на италиански учени, които поставят под въпрос решението на властите да ограничат научния достъп в момент, когато съвременните технологии разкриват мащабни структури под платото Гиза.

Бетонът като последна мярка
Според Габриел, използването на цимент не е нищо повече от последна физическа бариера, предназначена да попречи на независими изследователи да потвърдят съществуването на този предполагаем подземен град.

Освен архитектурата си, системата NC2 е показала обезпокоителни аномалии: вибрации, които са причинявали физиологични ефекти у влизащите, както и изображения на пирамиди в джунглата, наред със странни „стълбове от светлина“.

Освен това, предполагаемото откриване на древни надписи от езика Огам на мястото показва, в тази рамка, че платото Гиза е служило като хранилище на технологии отпреди катаклизма – твърдение, което пряко противоречи на официалната академична история.

Да заличиш истината или да запазиш контрол?
В светлината на този сценарий, Габриел вярва, че крайната цел на властите е да заличат всякакви физически доказателства, които биха могли да наложат пренаписване на историческите книги и да запазят изключителен контрол върху древното технологично наследство.

„Подозрението е ясно: те се опитват да превърнат едно ограндиозно откритие в обикновен мит, държейки под изключителен и херметически запечатан контрол евентуални доказателства за напреднала древна технология, която би наложила пренаписване на човешката история“, заключи изследователят.