Ново проучване, проведено от група психолози, показа, че повтарящите се събития в паметта често се възприемат като по-стари, отколкото са в действителност. Това явление се нарича „ефект на времевото повторение“ и е свързано с особеностите на това как работи нашата памет. Изследването е публикувано в списание Psychological Science.

Повечето хора имат ясни ориентири за важни дати, като рождени дни или празници. Малките ежедневни събития обаче често се размиват, което затруднява определянето на точния им момент. Смята се, че ярките спомени изглеждат по-свежи, докато по-малко забележимите изглеждат по-стари. Повторението на информацията обаче би трябвало да подобри нейното запаметяване и да направи спомена за нея по-свеж. Ново проучване оспорва тази идея.

В серия от шест онлайн експеримента на участниците бяха показани изображения, някои от които бяха повторени многократно. Задачата беше да запомнят кога всяко изображение се е появило за първи път. Резултатите показаха, че повтарящите се обекти се възприемат като появяващи се по-рано от неповтарящите се, дори когато това всъщност не е така. Колкото повече пъти се повтаряше едно изображение, толкова повече се изместваше възприятието за време.

Допълнителни експерименти потвърдиха, че този ефект е валиден независимо от начина, по който са представени изображенията, и дори когато на участниците е казано предварително задание. В едно от проучванията участниците са сравнили само две изображения (повтарящо се изображение и неповтарящо се изображение) и в повечето случаи погрешно са смятали, че повтарящото се изображение се е появило първо.

Проучването установи също, че ефектът на темпоралното повторение се простира отвъд краткосрочната памет до дни. В едноседмичен експеримент участниците са гледали потоци от изображения в продължение на пет дни и след това са ги подреждали във времева линия няколко дни по-късно. Резултатите съвпадат с предишни проучвания: повтарящите се изображения са изглеждали по-стари.

Авторите на работата отдават ефекта на факта, че повторението служи като вид „напомняне“, което засилва спомена за дадено събитие, но същевременно го измества във времето. Друг възможен механизъм е изграждането на усещане за време въз основа на сигнали, където честотата на повторенията се възприема като знак за отдалечеността на събитието.

Разбирането на това явление е важно, защото възприятието за време влияе върху самовъзприятието, мотивацията и емоционалното състояние. Например, усещането, че дадено събитие се е случило наскоро, може да го направи по-смислено, докато отдалечеността във времето може да причини носталгия или да намали релевантността на спомените.

Авторите отбелязват, че подобни изкривявания могат да повлияят на ежедневните решения и възприятията за миналото и подчертават необходимостта тези характеристики на паметта да се вземат предвид при изучаване на темпоралното възприятие.