Изследването, публикувано в списание Nature, предоставя подробен анализ на сезонните цикли на растеж на растенията на глобално ниво. Използвайки 20-годишен архив от сателитни изображения и усъвършенствани изчислителни техники, учените създадоха карта, която разкрива региони с непостоянно сезонно време. На такива места съседните райони могат да имат значително различни вегетационни периоди, което се отразява на екосистемите и биоразнообразието.

Сателитните наблюдения улавят сезонните цикли в райони със студени зими и ясно изразени вегетационни периоди, като Европа и Северна Америка. В тропиците и сухите региони обаче сезонните промени са по-слабо изразени, което прави анализа по-труден. Новата техника е преодоляла тези трудности и е разкрила модели, които преди това са оставали незабелязани.

Особено внимание се обръща на средиземноморските климатични региони – Калифорния, Чили, Южна Африка, Южна Австралия и самият Средиземноморски регион. Тук зимите са меки и влажни, а лятото е топло и сухо. Тези условия създават „двоен пик“ на сезонна активност, като циклите на растеж на растенията достигат своя максимум със забележимо забавяне в сравнение с други екосистеми. Освен това, съседните сухи региони показват много различни периоди на растеж, което води до значителна асинхронност в рамките на един регион.

Пример за това са Финикс и Тусон, Аризона, разположени само на 160 километра един от друг. Първият получава валежи сравнително равномерно между зимата и лятото, докато вторият получава по-голямата част от дъжда си по време на летния мусон. Тези разлики влияят на сезонните цикли на растителността и следователно на екологията на двата района.

Други горещи точки се намират и в тропическите планински райони, където сложните взаимодействия на въздушните течения създават уникални местни климатични условия. Тези характеристики влияят върху разпределението на валежите и облачната покривка, което се отразява на сезонните цикли и биоразнообразието.

Връзката между сезонната асинхронност и биоразнообразието е едно от ключовите открития на изследването. Несъответстващото време на растеж на растенията в съседни места води до разлики в наличността на ресурси и времето за размножаване при животните и растенията. Това може да намали вероятността от кръстосване между популациите и да улесни генетичното им разделяне, което в дългосрочен план води до появата на нови видове.

Карта на сезонните цикли помага да се обяснят добивите на кафе в Колумбия, където плантациите, разделени от планински вериги, имат различно време на цъфтеж и плододаване, въпреки относителната им близост.