В сърцето на Атлантическия океан се ражда и расте тихо, но задушаващо чудовище, истинска и бързо разрастваща се колония от кафяви водорасли, известни като Саргасум. Тази „плаваща гора“, някога уникална екосистема, се е превърнала в токсична заплаха, простираща се от бреговете на Африка до Флорида и Мексиканския залив. Оценява се на изумителните 37,5 милиона тона и бавно, но сигурно трови всичко по пътя си.

От убежище на живота до мъртва зона
В исторически план Саргасово море, район с уникални плаващи водорасли, е било жизненоважно убежище за млади риби, костенурки и раци. Но през последното десетилетие ситуацията се е променила драстично. Водораслите са излезли от контрол, образувайки Големия атлантически Саргасов пояс. Учените отдават този експлозивен растеж на комбинация от природни цикли и човешка дейност: оттичане на торове от земеделските полета, изгаряне на изкопаеми горива и изменение на климата. Азотът и фосфорът, пренасяни в океана от речните води, се превръщат в храна за това чудовище.

Верижна реакция на смъртта
Когато тази биомаса достигне брега, настъпва екологична катастрофа. Планини от водорасли се разлагат по плажовете, отделяйки токсичен сероводород – газ с миризма на развалени яйца, който е опасен за здравето на хората и животните. Във водата те блокират слънчевата светлина, унищожавайки корали и морски треви. Докато се разлагат, водораслите изсмукват кислород от водата, създавайки огромни „мъртви зони“, където никое същество не може да оцелее.

За морските костенурки, които от векове използват саргасум като развъдник за малките си, водораслите се превръщат в капан. Възрастните костенурки не могат да пробият през тях, за да снесат яйцата си на брега, а новородените костенурки, опитвайки се да достигнат водата, се заплитат и умират.

Икономическа и хуманитарна криза
Хората също са засегнати. Плажовете на известни курорти в Мексико и Карибите, свързани с кристално чисти води, се покриват с гниеща маса. Това е опустошителен удар върху туризма, икономическият гръбнак на много страни в региона. Рибарските общности също страдат: водорасли запушват мрежите им и рибата напуска крайбрежните води.

Проблемът става глобален. През 2025 г. поясът от водорасли достигна рекордни нива и учените прогнозират, че сезонът на водораслите ще става само по-дълъг.

Неуспешна борба и търсене на решения
Опитите за борба с нашествието в момента се сблъскват с вятърни мелници. Местните власти харчат милиони долари за почистване на плажове с помощта на тежка техника, но това е само временна мярка. Учените търсят начини да превърнат заплахата в ресурс: те проучват възможността за използване на саргасум като биотор, суровина за биогорива или строителен материал. Тези технологии обаче все още не са достигнали нивото на широко разпространено и рентабилно приложение./earth-chronicles.