Луната няма тектонични плочи, които се движат като земните, но това не означава, че спътникът е геологично мъртъв. Учените отдавна знаят за лунните земетресения - още откакто астронавтите на Аполо оставиха сеизмометри на повърхността. Нови данни обаче потвърждават, че компресията на Луната продължава и кората ѝ развива нови пукнатини. Резултатите от изследването са публикувани в The Planetary Science

Изследователи са открили, че радиусът на Луната е намалял с приблизително 50 метра през последните 200 милиона години. С охлаждането на ядрото, вътрешността на Луната се свива и крехката кора се напуква, образувайки разломи. Преди това учените са откривали така наречените лобовидни отломки в светли, високопланински региони. Сега екип от изследователи, водени от Том Уотърс и Коул Найпавър от Центъра за изследвания на Земята и планетите, е документирал подобни процеси в тъмни региони, известни като лунни морета.

В нов анализ на повърхността, екипът съставил каталог на малки хребети, разположени в базалтови равнини (като Морето на спокойствието, където за първи път са стъпили хората). Учените идентифицирали 1114 неизвестни досега разлома, с което общият брой на тези геоложки структури достигнал 2634.

Възрастта на тези образувания се оказа приблизително еднаква – средно 124 милиона години за субмаргиналните разломи и 105 милиона години за лобовидни скали. Освен това, изследователите откриха, че тези два вида разломи често физически се свързват на границите между планините и равнините. Учените отдават образуването им на глобалната тектонска активност на Луната, причинена от нейното свиване.

„Откриването на млади, малки хребети в моретата и обяснението за тяхното образуване допълват цялостната картина на динамичния процес на свиване на Луната“, каза съавторът на изследването Уотърс.
Тези данни са от ключово значение за науката. „Още от програмата „Аполо“ знаем, че лобатните скали са често срещани в лунните планини, но това е първият път, когато учените са документирали широкото им разпространение в лунните морета“, отбеляза водещият автор Коул Найпавер. „Тази работа ще ни помогне да получим пълно разбиране за скорошните тектонични движения на Луната, което ще доведе до по-добро разбиране на нейната вътрешна структура, термична и сеизмична история и вероятността от бъдещи лунни земетресения.“

Разбирането къде точно продължава да се деформира лунната кора е от решаващо значение за планирането на бъдещи човешки мисии. Програмата „Артемида“ на НАСА има за цел да върне хората на повърхността на Луната до края на десетилетието. Учените се надяват, че предстоящите мисии ще им позволят директно да изучават тези разломи.

„Преживяваме много вълнуващо време за лунната наука и изследвания“, добави Найпавер. „Предстоящите програми за изследване на Луната ще ни предоставят изобилие от нова информация за нашия спътник. По-задълбоченото разбиране на лунната тектоника и сеизмичната активност ще окаже пряко влияние върху безопасността и научния успех на тези и бъдещите мисии.“