Образование
130 години от рождението на проф. Цветан Лазаров, наричан "баща на българското самолетостроене“
130 години от рождението на проф. Цветан Лазаров, наричан "баща на българското самолетостроене“
Снимка: Сайт на Техническия университет
Днес се отбелязват 130 години от рождението на проф. Цветан Лазаров, български машинен инженер авиоконструктор (1896-1961), наричан „бащата на българското самолетостроене“. Той е бил конструктор във Военновъздушните сили (1926-1954). Разработва самолетите ДАР-6, ДАР-6А, ДАР-9, ДАР-10А, ДАР-10Ф, както и модели, които носят наименованието ЛАЗ. През последните години от живота си работи върху едноместен тренировъчен самолет ЛАЗ-12 и хеликоптер ЛАЗ 10 Х, както и върху разработването на български реактивен самолет. От 1948 г. преподава теория на самолета и самолетостроенето и е ръководител на катедрата „Самолетостроене“ в Техническия университет.
Роден е в Плевен и още на 17 години построява своя първи безмоторен самолет
Цветан Лазаров е роден на 25 февруари 1896 г. в Плевен, в семейството на телеграфо-пощенски чиновник. Още в детска възраст изрязва и събира появяващите се във вестниците и списанията снимки на автомобилите и самолетите от първите години на 20-и век. Започва работа като монтьор в аеропланното отделение на летището в София, а на 17 години построява и своя първи безмоторен самолет плъзгач и лети на него.
Балканската война (1912-1913) и Първата световна война (1914-1918) заварват Лазаров като доброволец и монтьор в Първо аеропланно отделение на летището в Свиленград. Решил да се посвети изцяло на самолетостроенето, младият плевенчанин разбира, че само практиката не е достатъчна и веднага след войната постъпва в училището за пилоти в Божурище, което завършва с пълно отличие. Но вече знае, че и това не е достатъчно - уменията в пилотажа не означават професионална компетентност за самолетостроене. Съзнанието за това го отвежда в Германия, където през 1926 г. завършва висше техническо училище, получавайки специалност за машиностроене и самолетостроене. Там разработва първия проект за нова машина в Германския изпитателен институт, но не приема предложението да остане на работа като германски авиоконструктор, а бърза да се завърне в родината си.
Сведения за ранната дейност на Цветан Лазаров дава полковник Цветан Цаков във вестник „Отечествен фронт“ (28 декември 1984 г.). Лазаров започва работа в Държавната аеропланна работилница (ДАР) в Божурище през 1926 г. като инженер и остава на служба там шест години. През този период заема последователно длъжностите: инженер-конструктор, началник на конструктивна служба, орлячен аероинженер и началник на техническата контролна служба.
В ДАР, съвместно с немския конструктор инженер Херман Винтер, той участва в организирането на индустриалното производство на самолетите BFW-CV, ДАР-1, ДАР-1А, ДАР-2, ДАР-3, ДАР-4 и ДАР-5, както и на два безмоторни самолета.
По време на следването си Лазаров има идея за създаването на „чисто български“ самолети
Още по време на следването си Цветан Лазаров формира идеята за създаване на „чисто български“ самолети. В Държавната аеропланна работилница (ДАР) в Божурище прави и първата си самостоятелна изява с безмоторния самолет „Полковник Дрангов“.
По-късно разработва самостоятелна конструкция на моторния самолет ДАР-6 (ЛАЗ-1) - двуместен учебен двуплощник. Прототипът е построен през 1931 г., а първият полет е извършен през следващата година. Самолетът е предназначен за обучение на пилоти и намира приложение в българската военна авиация.
Появата на ЛАЗ-1 се разглежда като важен етап в развитието на българското самолетостроене, тъй като е една от ранните изцяло български конструкции, реализирани в серийно производство в ДАР. В българската авиация самолетът се утвърждава като една от успешните учебни конструкции за времето си.
Вторият етап от дейността на Цветан Лазаров започва с постъпването му през 1933 г. в самолетната фабрика „Български Капрони“ - дъщерно предприятие на италианската компания „Капрони“ (Caproni), където е технически директор. Там работи с фирмения конструктор инженер Карло Калигарис и участва в усъвършенстването на модела КБ-2А, както и в създаването на самолетите КБ-3, КБ-4 и КБ-5. При тези разработки максималната скорост на машините нараства от около 212 километра в час до приблизително 275 километра в час.
От 1936 г. Лазаров отново се насочва към българското самолетостроене. Той се връща в Държавната аеропланна работилница в Божурище и преработва модела ДАР-6S в ДАР-6А (ЛАЗ-2). Прототипът е готов през 1938 г. и преминава летателни изпитания - конструкцията показва сходства с учебни биплани от същия период, включително Focke-Wulf FW-44. Впоследствие моделът е развит в ДАР-9 „Синигер“, от който в Божурище и Ловеч са произведени около 50 самолета.
Според информация, публикувана във вестник „Орбита“, брой 37 от 10 септември 1983 г., през есента на 1938 г. тогавашното командване на въздушните войски възлага на Цветан Лазаров разработването на проект за боен двуместен разузнавателен самолет. Подобно задание е поставено и на самолетната фабрика „Български Капрони“ шест месеца по-рано.
Когато Лазаров започва работа по прототипа, италианският инженер Карло Калигарис вече е представил проект, реализиран по-късно в самолета КБ-11 „Фазан“. Въпреки това Лазаров разработва собствен проект - ДАР-10 „Бекас“.
ДАР-10 и КБ-11 са разработени по едно и също задание за двуместен боен разузнавателен самолет и се отличават със сходна конструктивна схема и близки летателно-технически характеристики. Изпитанията на ДАР-10 са през юни 1941 г. и показват добри летателни качества. При сравнителни оценки с КБ-11, двата самолета демонстрират различни резултати въпреки близките технически параметри.
През 1939 г., по собствена инициатива, Цветан Лазаров създава ДАР-11 (ЛАЗ-4) с двигател FIAT с мощност 840 к.с., а през 1941 г. разработва модела ДАР-10Ф (ЛАЗ-5) с двигател FIAT A.74 с мощност 960 к.с. Самолетът преминава изпитания през 1945 г. Според публикация във вестник „Дума“ от 23 ноември 2002 г., при проведените през 1945 г. летателни изпитания ДАР-10Ф показва добри летателно-технически характеристики. В публикацията се посочва, че самолетът достига максимална скорост с около 100 километра в час по-висока от тази на германския пикиращ бомбардировач Junkers Ju 87. Отбелязва се също, че появата на машината по време на войната предизвиква интерес и извън страната.
След 1944 г. инженер Цветан Лазаров създава прототипите на пътническия и санитарен самолет ДАР-12
Като главен авиоконструктор след 1944 г. инженер Цветан Лазаров създава прототипите на пътническия и санитарен самолет ДАР-12 (ЛАЗ-6) с двигател Siemens, с мощност 160 к.с., който впоследствие е видоизменен в пътническия самолет ЛАЗ-8. През пролетта на 1946 г. Лазаров печели в Белград конкурс за двуместен бомбардировач-разузнавач. Самолетът, получил означението ЛАЗ-7, намира приложение и като учебно-тренировъчна машина за висш пилотаж. Серийното му производство започва през 1949 г. в самолетната фабрика в Ловеч, където са произведени около 160 самолета с двигател Walter Minor-6, както и приблизително 150 от модификацията ЛАЗ-7М с руски звездообразен двигател М-11ФР.
Преработвайки конструкцията на ЛАЗ-7, Лазаров създава пътническия самолет ЛАЗ-8. Според публикация във вестник „Континент“, брой 59 от 9 март 1996 г., самолетът е предоставен на тогавашния министър-председател Георги Димитров (1946-1949), а по това време Лазаров е удостоен с „Народен орден на труда“ - златен.
Новият етап в развитието на страната отвежда Цветан Лазаров към академичната дейност. От 1948 г. той е професор в Държавната политехника и завежда катедрата „Самолетостроене и теория на самолета“.
В условията на бързо развитие на авиацията в България се засилва необходимостта от подготвени авиоинженери, пилоти, бордни инженери, навигатори, авиационни техници и специалисти по организация на въздушното движение. Лазаров посвещава по-голямата част от по-нататъшната си дейност на подготовката на кадри за авиацията.
Той преподава и във Военнотехническата академия, като е и главен съветник по самолетостроене и ракетна техника в обединението на военнопромишления комплекс „Металхим“.
На 23 май 1951 г., за постиженията си в областта на самолетостроенето у нас, инженер полковник Цветан Лазаров е удостоен с Димитровска награда.
В публикация от 23 ноември 2002 г. на вестник „Дума“ се казва, че през 50-те години на 20-и век Цветан Лазаров работи и върху нови авиационни разработки. През 1954 г. той разработва проект за хеликоптер ЛАЗ-10Х с реактивно-пулсиращо задвижване на носещия винт, а през 1957 г. създава проект за двуместен реактивен учебно-тренировъчен самолет ЛАЗ-14. И двете разработки остават на етап проект и експериментални проучвания.
Цветан Лазаров умира на 13 януари 1961 г. в София.
Институтът по отбрана, създаден през 2009 г. към министъра на отбраната, носи името „Проф. Цветан Лазаров“ с постановление номер 5 на Министерския съвет от 21 януари 2014 г. В негова чест е наименуван и булевард „Проф. Цветан Лазаров“ в ж.к. „Дружба 2“ в София.
Източник: /БС/ДС/отдел „Справочна“/
ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ: в. „Орбита“, бр. 37, 10.9.1983; в. „Отечествен фронт“, бр. 12040, 28.12.1984; в. „Континент“, бр. 59, 9.3.1996; в. „Дума“, бр. 272, 23.11.2002; di.mod.bg/bg/institut-po-otbrana
Роден е в Плевен и още на 17 години построява своя първи безмоторен самолет
Цветан Лазаров е роден на 25 февруари 1896 г. в Плевен, в семейството на телеграфо-пощенски чиновник. Още в детска възраст изрязва и събира появяващите се във вестниците и списанията снимки на автомобилите и самолетите от първите години на 20-и век. Започва работа като монтьор в аеропланното отделение на летището в София, а на 17 години построява и своя първи безмоторен самолет плъзгач и лети на него.
Балканската война (1912-1913) и Първата световна война (1914-1918) заварват Лазаров като доброволец и монтьор в Първо аеропланно отделение на летището в Свиленград. Решил да се посвети изцяло на самолетостроенето, младият плевенчанин разбира, че само практиката не е достатъчна и веднага след войната постъпва в училището за пилоти в Божурище, което завършва с пълно отличие. Но вече знае, че и това не е достатъчно - уменията в пилотажа не означават професионална компетентност за самолетостроене. Съзнанието за това го отвежда в Германия, където през 1926 г. завършва висше техническо училище, получавайки специалност за машиностроене и самолетостроене. Там разработва първия проект за нова машина в Германския изпитателен институт, но не приема предложението да остане на работа като германски авиоконструктор, а бърза да се завърне в родината си.
Сведения за ранната дейност на Цветан Лазаров дава полковник Цветан Цаков във вестник „Отечествен фронт“ (28 декември 1984 г.). Лазаров започва работа в Държавната аеропланна работилница (ДАР) в Божурище през 1926 г. като инженер и остава на служба там шест години. През този период заема последователно длъжностите: инженер-конструктор, началник на конструктивна служба, орлячен аероинженер и началник на техническата контролна служба.
В ДАР, съвместно с немския конструктор инженер Херман Винтер, той участва в организирането на индустриалното производство на самолетите BFW-CV, ДАР-1, ДАР-1А, ДАР-2, ДАР-3, ДАР-4 и ДАР-5, както и на два безмоторни самолета.
По време на следването си Лазаров има идея за създаването на „чисто български“ самолети
Още по време на следването си Цветан Лазаров формира идеята за създаване на „чисто български“ самолети. В Държавната аеропланна работилница (ДАР) в Божурище прави и първата си самостоятелна изява с безмоторния самолет „Полковник Дрангов“.
По-късно разработва самостоятелна конструкция на моторния самолет ДАР-6 (ЛАЗ-1) - двуместен учебен двуплощник. Прототипът е построен през 1931 г., а първият полет е извършен през следващата година. Самолетът е предназначен за обучение на пилоти и намира приложение в българската военна авиация.
Появата на ЛАЗ-1 се разглежда като важен етап в развитието на българското самолетостроене, тъй като е една от ранните изцяло български конструкции, реализирани в серийно производство в ДАР. В българската авиация самолетът се утвърждава като една от успешните учебни конструкции за времето си.
Вторият етап от дейността на Цветан Лазаров започва с постъпването му през 1933 г. в самолетната фабрика „Български Капрони“ - дъщерно предприятие на италианската компания „Капрони“ (Caproni), където е технически директор. Там работи с фирмения конструктор инженер Карло Калигарис и участва в усъвършенстването на модела КБ-2А, както и в създаването на самолетите КБ-3, КБ-4 и КБ-5. При тези разработки максималната скорост на машините нараства от около 212 километра в час до приблизително 275 километра в час.
От 1936 г. Лазаров отново се насочва към българското самолетостроене. Той се връща в Държавната аеропланна работилница в Божурище и преработва модела ДАР-6S в ДАР-6А (ЛАЗ-2). Прототипът е готов през 1938 г. и преминава летателни изпитания - конструкцията показва сходства с учебни биплани от същия период, включително Focke-Wulf FW-44. Впоследствие моделът е развит в ДАР-9 „Синигер“, от който в Божурище и Ловеч са произведени около 50 самолета.
Според информация, публикувана във вестник „Орбита“, брой 37 от 10 септември 1983 г., през есента на 1938 г. тогавашното командване на въздушните войски възлага на Цветан Лазаров разработването на проект за боен двуместен разузнавателен самолет. Подобно задание е поставено и на самолетната фабрика „Български Капрони“ шест месеца по-рано.
Когато Лазаров започва работа по прототипа, италианският инженер Карло Калигарис вече е представил проект, реализиран по-късно в самолета КБ-11 „Фазан“. Въпреки това Лазаров разработва собствен проект - ДАР-10 „Бекас“.
ДАР-10 и КБ-11 са разработени по едно и също задание за двуместен боен разузнавателен самолет и се отличават със сходна конструктивна схема и близки летателно-технически характеристики. Изпитанията на ДАР-10 са през юни 1941 г. и показват добри летателни качества. При сравнителни оценки с КБ-11, двата самолета демонстрират различни резултати въпреки близките технически параметри.
През 1939 г., по собствена инициатива, Цветан Лазаров създава ДАР-11 (ЛАЗ-4) с двигател FIAT с мощност 840 к.с., а през 1941 г. разработва модела ДАР-10Ф (ЛАЗ-5) с двигател FIAT A.74 с мощност 960 к.с. Самолетът преминава изпитания през 1945 г. Според публикация във вестник „Дума“ от 23 ноември 2002 г., при проведените през 1945 г. летателни изпитания ДАР-10Ф показва добри летателно-технически характеристики. В публикацията се посочва, че самолетът достига максимална скорост с около 100 километра в час по-висока от тази на германския пикиращ бомбардировач Junkers Ju 87. Отбелязва се също, че появата на машината по време на войната предизвиква интерес и извън страната.
След 1944 г. инженер Цветан Лазаров създава прототипите на пътническия и санитарен самолет ДАР-12
Като главен авиоконструктор след 1944 г. инженер Цветан Лазаров създава прототипите на пътническия и санитарен самолет ДАР-12 (ЛАЗ-6) с двигател Siemens, с мощност 160 к.с., който впоследствие е видоизменен в пътническия самолет ЛАЗ-8. През пролетта на 1946 г. Лазаров печели в Белград конкурс за двуместен бомбардировач-разузнавач. Самолетът, получил означението ЛАЗ-7, намира приложение и като учебно-тренировъчна машина за висш пилотаж. Серийното му производство започва през 1949 г. в самолетната фабрика в Ловеч, където са произведени около 160 самолета с двигател Walter Minor-6, както и приблизително 150 от модификацията ЛАЗ-7М с руски звездообразен двигател М-11ФР.
Преработвайки конструкцията на ЛАЗ-7, Лазаров създава пътническия самолет ЛАЗ-8. Според публикация във вестник „Континент“, брой 59 от 9 март 1996 г., самолетът е предоставен на тогавашния министър-председател Георги Димитров (1946-1949), а по това време Лазаров е удостоен с „Народен орден на труда“ - златен.
Новият етап в развитието на страната отвежда Цветан Лазаров към академичната дейност. От 1948 г. той е професор в Държавната политехника и завежда катедрата „Самолетостроене и теория на самолета“.
В условията на бързо развитие на авиацията в България се засилва необходимостта от подготвени авиоинженери, пилоти, бордни инженери, навигатори, авиационни техници и специалисти по организация на въздушното движение. Лазаров посвещава по-голямата част от по-нататъшната си дейност на подготовката на кадри за авиацията.
Той преподава и във Военнотехническата академия, като е и главен съветник по самолетостроене и ракетна техника в обединението на военнопромишления комплекс „Металхим“.
На 23 май 1951 г., за постиженията си в областта на самолетостроенето у нас, инженер полковник Цветан Лазаров е удостоен с Димитровска награда.
В публикация от 23 ноември 2002 г. на вестник „Дума“ се казва, че през 50-те години на 20-и век Цветан Лазаров работи и върху нови авиационни разработки. През 1954 г. той разработва проект за хеликоптер ЛАЗ-10Х с реактивно-пулсиращо задвижване на носещия винт, а през 1957 г. създава проект за двуместен реактивен учебно-тренировъчен самолет ЛАЗ-14. И двете разработки остават на етап проект и експериментални проучвания.
Цветан Лазаров умира на 13 януари 1961 г. в София.
Институтът по отбрана, създаден през 2009 г. към министъра на отбраната, носи името „Проф. Цветан Лазаров“ с постановление номер 5 на Министерския съвет от 21 януари 2014 г. В негова чест е наименуван и булевард „Проф. Цветан Лазаров“ в ж.к. „Дружба 2“ в София.
Източник: /БС/ДС/отдел „Справочна“/
ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ: в. „Орбита“, бр. 37, 10.9.1983; в. „Отечествен фронт“, бр. 12040, 28.12.1984; в. „Континент“, бр. 59, 9.3.1996; в. „Дума“, бр. 272, 23.11.2002; di.mod.bg/bg/institut-po-otbrana
Comments
comments powered by Disqus