Съвместна експедиция на Йейлския университет и Кралските музеи на изкуството и историята (Брюксел) до древния египетски град Елкаб поднесе истинска изненада за археолозите. В пустинята те откриха няколко неизвестни досега скални надписа, които според учените са най-ранните монументални йероглифи в Египет, съобщава The Debrief. Тези писмености са се появили хиляда години преди построяването на Великата пирамида в Гиза и по същество са положили основата на цялата бъдеща писменост в страната.

Професор Джон Колман Дарнел е ръководил разкопките. Според него находките са на приблизително 6000 години. Въпреки че това не са най-ранните примери за този стил, те се отличават с колосалния си мащаб. Преди това откритие ранните египетски символи са били мънички - само няколко сантиметра. Тук всеки йероглиф се издига на повече от половин метър, а цялата композиция достига 70 сантиметра височина.

„Беше напълно неочаквано“, призна откровено професор Дарнел. „Не очаквах да открия нещо подобно в хода на тази работа.“
Според него това не са просто надписи, а редки доказателства за това как е възникнала и се е развила мистериозната писмена система, превърнала се в отличителен белег на Египет.

За да документира находката, екипът използва съвременни технологии. Археолозите създадоха серия от 3D изображения.

„Вече можем да записваме обект като местоположение, а не просто като поредица от знаци“, отбеляза Дарнел.
Самите изображения са поразителни. Един панел изобразява глава на бик на прът, зад нея два щъркела, стоящи гръб до гръб, а над тях - свещеният ибис. Тази композиция е често срещана в по-късни египетски текстове и е свързана със слънчевия цикъл и концепцията за яркост. Друга сцена, датираща от 4000–3500 г. пр.н.е., изобразява стадо слонове, единият от които е „бременен“ - бебе слон е изобразено в рамките на очертанията на възрастното животно.

Интересно е също, че надписите са написани отдясно наляво – тази посока се превръща в стандарт за египетската писменост в бъдеще. Професор Дарнел предполага, че подобни сцени биха могли да символизират не само светлината и слънцето, но и властта на фараона над подредения космос.

Дълго време се е смятало, че писмеността в Египет се е развивала бавно и единствено за бюрократични цели: водене на записи за зърно, данъци и собственост. Находките в Елкаб обаче оспорват тази теория. Мащабни знаци в отдалечената пустиня доказват, че писмената система е била географски широко разпространена и е използвана за най-различни цели практически от самото си създаване. Това предполага, че грамотността и символиката са играли важна роля в обществото много по-рано, отколкото историците са предполагали преди.