Черно море влезе в световните информационни канали като бойно поле. Това е повод да си припомним колко важно е да запазим това природно богатство, на чийто бряг имаме щастието да живеем.

Черно море е едно от най-мистериозните и уникални морета в света. В дълбините си то крие не само история, но и редица любопитни природни феномени, които го правят обект на интерес за учени, пътешественици и авантюристи.

Географският му център се намира в България и е изчислен през 1981 г. Той е с координати 43°13′ N, 34°15′ E. Черно море е вътрешноконтинентално море, разположено между Европа и Азия. Общата му площ е 436 402 км², а максималната дълбочина - 2245 м. Средната пък е 1253 м. Общата дължина на бреговата линия е около 3400 км. Температурата на водата достига до между 24 и 28 градуса. Приливите и отливите са сравнително слаби – между 3 и 8 см. При бури водата се покачва с 10–20 см. Основното течение е обратно на часовниковата стрелка, като по българското крайбрежие то е от север на юг.

Водно ниво
Черноморското водно ниво е по-високо от мраморноморското (с 53 см), средиземноморското (с 74 см) и океанското (с 64 см), главно поради по-малката соленост и плътност на черноморските води. Големият обем от пресни води, постъпващи в Черно море, не позволява изравняването на плътността между двата басейна и поддържа разликата в нивата им.

През Босфора от Черно в Мраморно море годишно се вливат около 340 km3 вода, докато обратно в Черно море постъпват около 180 km3 мраморноморски води. Това означава, че ако босфорският праг бъде затворен, равнището на Черно море би се повишавало с 0.5 m годишно. Обемът на водите на Средиземно море днес е около 3.8 млн. km3, като изпарението превишава количеството на валежите с 3 хил. km3 за година. При тези изчисления, ако Гибралтарският проток бъде затворен, Средиземно море ще пресъхне за 1000 години. Само за образуването на месинските евапорити преди 5.5 млн. години, то би трябвало да е пресъхвало 40 пъти.


Геокатастрофални събития – Потопът
Черно море е остатък от древния океан Тетис. Счита се, че Черноморската котловина е формирана след кредния период, през последните 65 млн. г.

Особено динамична е геоложката история на Черноморския басейн през последните 2 млн. години. По време на континенталните заледявания той се превръща в безотточно сладководно езеро, докато през междуледниковите епохи възстановява връзката си със Световния океан чрез Босфора. Вече е установено, че шелфът нееднократно е бил осушаван по време на ледниковите регресии и морското равнище е било по-ниско от съвременното.

През последните 1.7 млн. години на Земята е имало 4 заледявания – гюнц, миндел, рис и вюрм, със съответните междуледникови епохи. Преди около 12 500 години на територията на Източна Европа започнал малък ледников оптимум. Температурите се понижили, дъждове падали рядко, изпарението превишавало количеството на постъпващите води и равнището на Черно море започнало да спада. В резултат на това връзката със Средиземно море е прекратена. Черно море се превръща в сладководен басейн – Черноморско езеро.

Катастрофата за Черноморското езеро настъпила преди 7600 години след скъсване на Босфорската преграда поради неимоверно силния напор на средиземноморските води. По това време средиземноморското равнище било с около 80 m по-високо от това на Черноморското езеро. Стимулатор на събитията може да са били и честите земетресения, понякога с катастрофален характер. Последствията за природната среда и обитаващата крайбрежието древна цивилизация били фатални. Нивото на Черно море се повишавало с около 12 cm на денонощие и водите му поглъщали все повече суша. Този процес продължил до изравняване на равнището на Черно море с това на Средиземно море и Световния океан, след което повишаването на черноморското равнище се определяло от това на Световния океан. Много учени свързват тези геокатастрофални събития с Библейския потоп. Разбира се теорията има и своите опоненти.

Граници:
Стара планина и Кавказ, На север - Руска плоча, На юг - Понтийски планини

Бреговете - слабо разчленени; най-сложна брегова линия – на север

Основен полуостров: Кримският

Големи заливи: Ягорлицки, Тендровски, Джарългачки, Каркинитски, Каламитски, Феодосийски, Варненски, Бургаски, Синопски, Самсунски.

Морето без кислород
Едно от най-удивителните свойства на Черно море е, че след около 150 метра дълбочина водата става почти напълно лишена от кислород. Това означава, че животът в дълбините е практически невъзможен, а органичните останки, попаднали там, могат да се запазят хиляди години. Именно заради това археолози често откриват изключително добре съхранени останки от древни кораби.

Сероводородното заразяване е изключителен феномен за Черно море. Общо възприето е схващането, че главен източник на сероводорода в Черно море днес са процесите на анаеробното разлагане на органичното вещество от сулфатредуциращите бактерии. Органичното вещество, което се фиксира на дъното на басейна под формата на органогенно-минерални утайки (сапропели) е продукт на масовото измиране на планктонната биомаса в резултат на Потопа. Друг важен доставчик на сероводород в Черно море, са геологическите източници – разломите и калните вулкани на дъното, както и разрушаващите се газохидратни залежи, които съдържат и твърда фаза на сероводород.

По време на вюрмското заледяване Черно море се е формирало като сладководен, добре аериран басейн. Геохимичният и хидродинамичният режим на сладководното езеро не са позволявали образуването на свободен сероводород. След Потопа в басейна настъпват коренни промени, които стимулират образуването на свободен сероводород. Първоначално сероводородът е обхващал цялата водна маса от дъното до повърхността на морето, където картината била апокалиптична – бушуващи кафяво-червени, вонящи на сероводород води, изхвърлящи на брега трупове на животни и хора. И всичко това, съпроводено със земетресения, гръмотевици, светкавици и дъжд допълвало картината на врящия ад. Няма съмнение, че спомените за това събитие са тревожели много поколения наред и са били „запечатвани“ в устни и писмени предания, художествени символи и други предмети достигнали до наше време. Постепенно, със стабилизиране на хидродинамичния и геохимичен режим, се образува т.нар. кислородна, или биотична зона.

Подводен музей на древни цивилизации
В Черно море са открити едни от най-старите известни корабокрушения в света. Някои от тях датират от преди повече от 2000 години и са запазени в невероятно състояние. Те разкриват ценна информация за търговските пътища и мореплаването в Античността.

Морето, което не е напълно „море“
Макар и да го наричаме „море“, по своята структура Черно море прилича повече на огромно вътрешно езеро. То е свързано със Световния океан чрез тесен канал — Босфора, Мраморно море и Дарданелите. Това го прави особено чувствително към климатични и екологични промени.

Държави с излаз на Черно море и дължина на бреговата ивица:
България – 378 км, Грузия – 310 км, Румъния – 225 км, Русия – 800 км (вкл. Азовско море), Турция – 1329 км, Украйна – 2782 км (вкл. Азовско море)

За България, Грузия, Румъния и Украйна – Черно море е единственият морски излаз.

Дом на любопитни обитатели
Въпреки че животът в дълбочина е ограничен, Черно море е дом на над 2000 вида организми, включително три вида делфини и рядката черноморска акула — катран. Морето изобилства от риби като сафрид, кефали паламуд, които са важна част от местната кухня и икономика. Преди около 1000–1500 години са навлезли средиземноморски видове. Приблизително 80% от животинския свят сега е от средиземноморски „заселници".

Морето на бурите и легендите
Черно море е известно с внезапните си промени във времето. Моряците от векове го наричат „непредвидимо“ — бурите често се появяват изневиделица. Някои легенди гласят, че името му произлиза от мрачния и тъмен вид на водите по време на буря.

Вълните в Черно море
Вълните в Черно море достигат височина 6–7 м и дължина 90–100 м. Дължината на ветровите вълни в повечето случаи е 30–50 м, но при мъртво вълнение може да достигне 150–200 м. Периодът на ветровите вълни е 6–12 сек, а при мъртво вълнение 13–17 сек. В Черно море са наблюдавани цунами и сейши. Максималното развитие на вълнението е през есенно–зимния сезон, а минималното – през май–юни.

Уникално с двойната си соленост
Върху повърхността на Черно море се стича сладка вода от над 300 реки — включително Дунав, Днепър и Дон. Тази вода „плува“ върху по-солената от Средиземно море, като така се образуват два различни слоя - явление, известно като стратификация. Водата на Черно море е по-слабо солена (17,3‰), отколкото в Средиземно море и в Световния океан, които имат соленост около 36‰.

История, заровена в пясъка
Мнозина учени вярват, че преди около 7500 години Черно море е било сладководно езеро, докато покачването на нивото на Световния океан не предизвикало огромен прилив на солена вода през Босфора — събитие, което някои свързват с библейския Потоп.

Население и големи градове по крайбрежието
Общото население на крайбрежната ивица е около 16 милиона души
Истанбул – 11 372 613, Одеса – 1 001 000, Самсун – 725 111, Трабзон – 400 187, Севастопол – 378 600, Варна – 358 000, Херсон – 335 000, Сочи – 334 282, Констанца – 302 171, Новоросийск – 231 100, Батуми – 214 806, Бургас – 199 364, Керч – 158 165, Орду – 136 000, Зонгулдак – 104 276

Формиране и биология
Черно море придобива съвременния си вид преди около 7600 години според основната хипотеза. Друга твърди, че това се е случило преди 5000 години вследствие на връзка със Средиземно море.

Острови в Черно море

Българските са общо16 общо с площ над 5 дка:
Свети Иван, Свети Кирик, Света Анастасия, Свети Петър, Змийски остров, Птичи остров, Амбелиц

Исторически и културни акценти:
В древността Черно море е наричано Понтос Аксинос (враждебно море) и Евксински Понт (гостоприемно море). То е част от средновековния Път на коприната и съвременния транспортен коридор TRACECA (Европа – Кавказ – Азия). 31 октомври е обявен за международния ден на Черно море.

To остава загадъчно и вдъхновяващо не само заради своите природни феномени, но и като жив свидетел на хилядолетна история. Всяка вълна разказва история, всяка буря крие тайна.

На дъното на Черно море тече подводна река
На дъното на Черно море тече най-голямата подводна река в световния океан. Названието „река“ в случая е съвсем условно. Това е придънно течение, носещо вода с висока плътност и соленост от Мраморно море през Босфора и по дъното на по-слабо соленото Черно море. Уникалното подводно явление се дължи на проникването на по-солената вода от Мраморно море през Босфора в по-малко солената среда на Черно море. Подводната река притежава много от елементите, характерни за реките на повърхността. Не липсват бързеи и водопади. Дължината ѝ е 37 морски мили. Широка е към километър. Скоростта на течението ѝ е към седем и половина километра в час. Прокопала е корито на дъното на морето. На места то е дълбоко 35 метра. Необикновено голямо е и количеството на пренасяната водна маса – 22 хиляди кубически метра за секунда. Ако течеше на сушата, по този показател морската река би се наредила на шесто място в света.

Макар и рядко Черно море замръзва
За последните 100 години то е замръзвало 3 пъти.
Едно от най-големите замръзвания на Българското черноморско крайбрежие е през зимата на 1928/1929 г. Тогава се наблюдава замръзване на водата не само в пристанищата, но и по цялото крайбрежие.

Източници:
[1] Океанология (Проф. дн Веселин Димитров Пейчев, Доц. д-р Димитър Петков Димитров)
[2] Черно море, Потопът и древните митове (Проф. д-р Петко Димитров, Димитър Димитров)
[3] Други