За повечето хора думата „сингулярност“ извиква образи на бунтовната невронна мрежа „Скайнет“ от научнофантастичния филм „Терминатор“. За футуриста Рей Кърцвейл обаче това не е въстание на машините, а планирано подобрение за човечеството. В актуализираната си книга „Сингулярността е по-близо“ (2024) той пише, че до 2045 г. ние не просто ще създадем интелигентен изкуствен интелект; ние ще се превърнем в него. Според Кърцвейл границата между биологията и силиция ще се размие, което ще доведе до ерата на „Вие 2“ – нашето дигитално, но абсолютно идентично копие, според Popular Mechanics.

Невронни интерфейси като Neuralink вече позволяват на парализирани хора да контролират курсор с ума си, а кохлеарните импланти възстановяват слуха. Според футуриста това са само първите признаци. Процесът на сливане вече е в ход, просто не го забелязваме. Нашите дигитални следи – харесвания, разговори, гласови съобщения – вече създават точен поведенчески модел на всеки от нас.

„Чрез дигиталните си дейности вече създаваме изключително богати записи за това как мислим и какво чувстваме, и през това десетилетие технологиите ни за записване, съхраняване и организиране на тази информация ще се развиват бързо“, пише Курцвейл.
До края на това десетилетие тези данни ще оживеят като симулации, неразличими от оригинала. Но истинската трансформация ще започне през 30-те години на 21-ви век. Курцвейл залага на нанороботи. Милиарди микроскопични машини, циркулиращи в кръвния поток, ще се свързват с неврони, разширявайки пропускателната способност на мозъка милион пъти. Това ще позволи не само по-бързо мислене, но и качване на съзнание в облака, осигурявайки дигитално безсмъртие.

„През 40-те и 50-те години на 21-ви век ще препроектираме телата и мозъците си, за да надхвърлим способностите на нашата биология“, пише той. „Ще можем да бягаме много по-бързо и по-дълго, да плуваме и да дишаме под вода като риби и дори да си създадем функциониращи крила, ако пожелаем.“

Концепцията на Курцвейл, която едновременно плаши и вдъхновява, има научно наименование. Терминът „сива слуз“ е въведен от пионера в нанотехнологиите Ерик Дрекслър в книгата му от 1986 г. „Двигатели на сътворението“. Той описва хипотетичен сценарий на Страшния съд: ако сглобяващите нанороботи се развихрят и започнат да се репликират неконтролируемо, консумирайки цялата биомаса на планетата, за да създават нови машини, Земята ще се превърне в безлична сива маса. Самият Дрекслър по-късно призна, че съжалява за въвеждането на термина, тъй като той е създал неоснователна паника около нанотехнологичната индустрия.

Тази утопия обаче има и тъмна страна. Основният риск, според Кърцвейл, е сценарият със „сивата слуз“, при който извън контрол наноботи започват да консумират органична материя. Но има и философски проблем. Ако вашият двойник от „Вие 2“ е съставен от вашата ДНК, помни паролата ви за имейл и знае какво сте крили от съпруга/съпругата си, кой от вас е истинското ви аз? Кърцвейл повдига неудобни въпроси: ще има ли дигиталното копие право на глас? Ще бъде ли задължено да изплаща заемите ви? И ще трябва ли да се ожените повторно за съпругата си, ако тя се завърне от забравата в тяло на робот?

В бъдеще, през 30-те години на 21-ви век, когато мозъчните импланти станат широко разпространени, нашето мислене ще започне да се измества към небиологични среди.