От шифровано писмо от епохата на Наполеон до „големите данни" - изкуственият интелект (ИИ) преобръща историческите изследвания, коментира АФП.

Наполеон нарежда да бъде съставено шифровано военно писмо, създавайки загадка, която остана неразнищена в продължение на повече от 200 години, докато изкуственият интелект не я разшифрова само за няколко часа.

Независимо дали става въпрос за дешифриране на кореспонденция или за разкриване на тайните на овъглени древни папируси, ИИ отваря нови възможности за историческите изследвания.

Картър Чърч, 27-годишен инженер в областта на изкуствения интелект, разчете шифровано писмо от 19-и век, адресирано до един от генералите на Наполеон.

Тайното послание, датиращо от 1809 г. и описващо подробно позициите на френските и съюзническите войски, беше публикувано в онлайн университетски архив.

Без цифрови инструменти задачата би отнела седмици, но модел на изкуствен интелект, разработен от OpenAI - създателят на ChatGPT, се справи с нея само за шест часа, обяснява инженерът.

„Това, което изкуственият интелект носи преди всичко, е упоритостта", казва той пред АФП, цитиран от БТА.

Дълго време „обречени на мълчание", папирусите от Херкулан, овъглени при изригването на Везувий през 79 г., също започнаха да разкриват своите тайни. Твърде крехки, за да бъдат разгънати без риск от унищожаване, свитъците се сканират с рентгенови лъчи, след което се анализират от изкуствен интелект, който прави текста видим и позволява да се прочете съдържанието.

През юни изследователи обявиха първото пълно виртуално разгъване на папирус, съхраняван в Националната библиотека в Неапол.

Междувременно във Франция проектът Back in Time („Назад във времето"), ръководен от Националния институт за изследвания в областта на дигиталните науки и технологии (Inria), обединява историци, криптографи и специалисти по изкуствен интелект. Целта е да се разработи инструмент, създаден специално за транскрибиране и разшифроване на историческа кореспонденция, включително криптирани дипломатически или военни послания.

Хиляди документи, криптирани така, че всяко съобщение, прехванато от врага, да остане неразгадано, и състоящи се от триъгълници, кръгове или измислени знаци, лежат забравени в европейските архиви.

„Има цели векове, за които не знаем абсолютно нищо", каза пред АФП Сесил Пиеро, криптограф в Inria и научен ръководител на проекта.

Изследователите се стремят да подобрят още повече ефективността на модела, но Пиеро се надява, че този технологичен напредък ще допринесе за „по-широко познание и по-пълна представа за историята".

В областта на историческите изследвания изкуственият интелект предизвиква поредния поврат: промяна в мащаба.

Друг френски проект - „Мидраш" (Midrash), използва ИИ за транскрибиране на милиони страници от ръкописи, като по този начин създава обширни и достъпни за търсене корпуси (големи бази данни), посветени на еврейската култура.

„Транскрибираме 10 милиона страници от еврейски ръкописи. Това е гигантска задача. Никой човек не би могъл да обработи такова количество", казва специалистът по исторически изследвания Даниел Щьокъл Бен Езра.

Текстовете, дигитализирани по този начин, постъпват в мащабни бази данни, което дава възможност за извършване на търсения в корпуси, които преди това са били недостъпни.

Изследователят сравнява този корпус с нещо като „огромен Фейсбук на миналото". Историците могат да откриват връзки между хора, места, текстове или идеи, разпръснати в милиони документи.

По този начин изследователи са успели да съпоставят фрагменти от Каирската гениза - колекция от еврейски ръкописи, разпръснати по целия свят.

Тази методологична революция стига и до архивите на катедралата „Нотр-Дам" в Париж - в рамките на проекта e-NDP екип от изследователи е обучил изкуствен интелект да транскрибира 14 600 страници латински текст от средновековните регистри на катедралния капитул (официалният орган от група висши духовници, който управлява катедралата).

Със степен на разпознаване на символите между 88 и 94 процента в зависимост от обема, тази работа разкрива съществена информация за всекидневието в катедралата, ремонтите, персонала ѝ, както и за грижите за изоставени деца, обяснява историчката Жули Клостр, която ръководи проекта.

Извършването на същата работа на ръка би отнело „десетилетия", пресмята тя.

По думите ѝ тук не става въпрос само за пестене на време. Благодарение на подобни масиви от данни, автоматизацията „прави възможни изследвания, които преди това не са били възможни, и променя из основи условията за научни изследвания".