Бургас си има фест, да не го губим с глупави правила и дребно печалбарство

Автор: Елеонора Костадинова

Шестото издание на SPIRIT of Burgas вече е в историята. Вместо обаче както досега да остави у меломаните само положителни емоции и спомени за класна музика, той доби горчив привкус още преди да е започнал.

На старта неприятната нотка се засили, а между първата и втората вечер стана почти непоносима. Все пак добрата подредба на главната сцена в неделя и легендарните Wu-Tang Clan, които бяха тазгодишните хедлайнери, успяха да замият неприятното усещане и феновете усетиха онзи SPIRIT, на който са свикнали вече 5 години.

Ще споменем най-фрапантните неща, довели до горчилката на тазгодишния фестивал с идеята дано да не се повтаря повече изпитването на търпението на онези, които плащат луди пари за билети. Защото именно те носят дивиденти на феста, те са бургаският SPIRIT и организаторите не бива да го забравят, за да не ги загубят заради глупави правила, лоша организация и дребнаво печалбарство.

1. За бога не сваляйте нивото! Chase and Status - миналогодишните подгряващи за The Prodigy, станаха тазгодишни хедлайнери. Нищо против творчеството им, те имат маса фенове, които ги приветстваха възторжено, но като сложите летвата на едно ниво, правилното движение е САМО нагоре.

Връщането им не само досадява на феновете – които все пак не искат да гледат едно и също, ами нанася и петно върху престижа на фестивала. Нима The Prodigy, Skunk Anansie, Bysta Rhimes и Faith no More са забравени и ще останат само част от "славните години" на фестивала?


Ранното окриване на феста не привлече много привърженици. Преди 20 ч. в първия ден във фестивалната зона се разхождаха едва шепа нетърпеливи фенове.

2. Отстъпление в продължителността. От тридневен, фестът тази година се стопи в уикенд. Така като е тръгнало нищо чудно скоро да стане няколкочасов концерт! По-ранното начало на феста, което бе обявено от организаторите като компенсация, с която SPIRIT-ът на практика щял да трае почти същите часове, не бе възприето възторжено от феновете.

3. Никакво излизане преди 2 ч. Иначе губиш достъпа си до фестивалното градче. Организаторите обясниха своебразното "заложничество" като предпазна мярка срешу шмекериите, но всъщност ограничиха недопустимо свободата на движение и създадоха неудобства за голяма част от посетителите.

4. Безумно завишени цени. Които отгоре на всичко не могат да бъдат избегнати, заради споменатата по-горе забрана да се излезе от фестивалното градче преди 2 ч. след полунощ. Мярката всъщност се оказа хитър ход - щеш не щеш, ще пиеш и ядеш като в 5-звезден комплекс. Бомбастичните цени на феста безсрамно напомнят онази цинична поговорка за дявола във въздуха... 3 лв. за наливна бира. Марката пиво, която е партньор на фестивала, беше изписана по пластмасовите чаши и рекламните чадъри, но на кеновете малко липсваше. Шепа полуизпържени картофи – също 3 лв. Лъжица лютеница в допълнение към кебапчетата и кюфтетата – левче. Ако някой си мисли, че спокойно може да не пие или яде, а да изкара примерно на минерална вода – хоп, изненада: Половин литър – 2 лв.

5. Къде останаха строгите проверки на входа? Тази година охраната поглеждаше отегчено към гривните и воала – вътре си. Проверките, които напомняха на митнически преди да се качиш на самолет, са оставени в миналото. Човек може да внесе и бомба във фестивалния град без никакъв проблем. Добре, че никой не го е направил.

6. Неизплатените пари за охрана от м.г. - още едно черно петно. Часове преди началото на шестия SPIRIT, пред портите на фестивалното градче се проведе протест на охранители, които още чакат да им платят за работата им през 2012-а. Охраната в зоната на феста тази година бе осезаемо по-рехава, а запознати разказаха, че на ангажираните да пазят реда била обещана вечеря, която получили чак след полунощ.


Във втората нощ Enter Shikari дадоха супер начало, последва ги магнетичната Selah Sue и разбира се хедлайнерите Wu-Tang Clan. Тази подредба спаси феста от пълен провал.

7. Ужасна организация и липса на координация. Опитите на софиянци, които постепенно завзеха управлението на феста, да кредитират само свои хора минава границите на търпението. Пример за това стана проста кореспонденция между фен и организатори в официалната страница на фестивала във фейсбук. Разочарован от промените меломан предложи организацията отново да бъде поверена на бургазлии и получи втрещяващ отговор, че фестът никога не е бил управляван оттук и това са само митове. Що се отнася до местните медии, които религиозно отразяват всяко парченце информация, свързано с фестивала, за малко тази година много от тях да останат без акредитации. Защо? Защото софиянци решиха да акредитират свои хора, от столицата, които не обичат провинцията, но всяко лято са като закотвени я в Бургас, я в някой къмпинг наоколо и всяка година откриват топлата вода.

8. Без покани за гости. Фестивалът тръгна като едно от представителните събития на Бургас, нещо, с което ръководството на града да се изфука пред партньорите си, дори и само като им подари по един пропуск. Тази година това нямаше как да стане, защото в алчните си пристъпи организаторите отрязоха и пропуските. Дали на кмета не му се е наложило да си купи билет, за да посети феста?

9. Пълна бъркотия по темата с акциите и заловените с дрога. Изречението от фейсбук страницата на фестивала "Полицията си върши работата, а ние сме длъжни да ги допуснем. Със сигурност не сме инициирали тези проверки...", звучи почти нереално. Работата на полицията и охраната на фестивала, която някои медии обединиха в "съвместна акция", докара организаторите до тиха лудост и категоричното им разграничаване. Човек ще си помисли, че има нещо лошо в това хората, които използват забранени вещества, да бъдат санкционирани. Явно желанието да прилапат повечко пари, накара организаторите алчно да въздишат по всеки един фен, който вместо да пие бира за 3 лв. на фестивала, е изкарал нощ в ареста.

10. Непоносимата воня от тоалетните. Така не е било дори когато публиката беше в пъти повече. Заради по-малкото публика вероятно са намалили и броя на кабинките, но с повече от разумното.

Сигурно могат да се изброяват още и още. На масови събития е така - хора много, мнения - също. Spirit of Burgas стана марка, но за да остане такава, трябват усилия. За да няма повече такива гафове, организаторите да се стягат за седмото издание отсега.