Общество
Спомен , облечен в тъга
Спомен , облечен в тъга
Една от най-тежките трагеди свързваме днес 1 май . През 1966 г. на този ден в 11,25 ч над 500 000 куб. м маса от тежки метали, цианиди, камъни и дървета скъсват стената на хвостохранилището на оловно-цинковия рудник “Мир” и заливат близкото с. Згориград, минават през прохода Вратцата и стигат до централния площад на Враца.
По дългия си 7 км път тинята помита безмилостно хора, къщи и животни. На този ден според тогавашните традиции на социализма на централния пл. “Христо Ботев” във Враца се провежда задължителната манифестация на трудещите се.Минути след като колоните са преминали пред официалната трибуна с местните партийни величия и хората започват да се разотиват по домовете си, се чува заплашително бучене откъм Балкана по поречието на Лева.
Стената на хвостохранилището се е скъсала след няколкодневни непрекъснати валежи. Като помита 1/3 от Згориград, сивосинкавата вълна с височина близо 3 м нахлува в стария и гъстонаселен врачански кв. “Кемера”. Тъкмо когато повечето семейства сядат около празничната трапеза.
Доста време след трагедията тогавашните власти с половин уста ще съобщят официално за 118 загинали и над 1000 останали без покрив над главата си. Истината обаче излиза наяве много години след калния погром и е доста по-различна. Както се вижда от статистиката, във Враца и Згориград са издадени над 500 смъртни акта. В трагичния отчет обаче не са включени 12 деца, които си играели близо до реката и изчезнали безследно. Последните удавили се в стихията хора са открити няколко дни след 1 май на 40 км от Враца по поречието на реката. Оживелите жители от най-пострадалия квартал тайно палят свещи в местните църкви, донякъде доволни, че участието им в манифестацията ги е спасило.
източник: конкурент
По дългия си 7 км път тинята помита безмилостно хора, къщи и животни. На този ден според тогавашните традиции на социализма на централния пл. “Христо Ботев” във Враца се провежда задължителната манифестация на трудещите се.Минути след като колоните са преминали пред официалната трибуна с местните партийни величия и хората започват да се разотиват по домовете си, се чува заплашително бучене откъм Балкана по поречието на Лева.
Стената на хвостохранилището се е скъсала след няколкодневни непрекъснати валежи. Като помита 1/3 от Згориград, сивосинкавата вълна с височина близо 3 м нахлува в стария и гъстонаселен врачански кв. “Кемера”. Тъкмо когато повечето семейства сядат около празничната трапеза.
Доста време след трагедията тогавашните власти с половин уста ще съобщят официално за 118 загинали и над 1000 останали без покрив над главата си. Истината обаче излиза наяве много години след калния погром и е доста по-различна. Както се вижда от статистиката, във Враца и Згориград са издадени над 500 смъртни акта. В трагичния отчет обаче не са включени 12 деца, които си играели близо до реката и изчезнали безследно. Последните удавили се в стихията хора са открити няколко дни след 1 май на 40 км от Враца по поречието на реката. Оживелите жители от най-пострадалия квартал тайно палят свещи в местните църкви, донякъде доволни, че участието им в манифестацията ги е спасило.
източник: конкурент
Comments
comments powered by Disqus