Кратък коментар
Убиецът на бургаската банкерка - жертва на машинации или неудачник
Убиецът на бургаската банкерка - жертва на машинации или неудачник
Любомир Симеонов беше разпитан в съдебната зала.
Автор: София Стефанова
Две основни тези се сблъскват в процеса за убийството на Павлинка Йовчева, шеф на „Дребно банкиране” в Уникредит Булбанк – регион Бургас.
От едната страна е подсъдимият Любомир Симеонов и неговата защита, според които мотивът за престъплението трябва да се търси в калпавата банкова система , по-конкретно в служителите, които злоупотребяват с позициите си и принуждават клиенти да приемат неизгодни за тях условия или определят подизпълнителите в инвестиционните им проекти.
От другата страна са представителите на близките, които имат за цел не само да пригласят на прокуратурата, но да докажат, че Павлинка Йовчева е била отличен професионалист и честен човек, работела е по правилата, а убиецът й Симеонов не се е оказал способен да управлява бизнеса си и търси вината за това в други хора.
С напредването на процеса двете тези се открояват все по-ясно. Във вторник часове наред продължи разпитът на бившия военен. Той подчерта, че има опит в събирането и анализирането на информация, както и във вземането на решения. Пенсионирал се е с чин подполковник.
Симеонов заяви, че застрелял пострадалата, защото от „банката предприели действия в нарушение на наредби, закони и международни договори за фалиране на дружеството му”.
Бившият военен вижда в Йовчева и Веселин Желев, eксшеф на карнобатския клон, основните виновници „за политиките за фалиране на фирмата му“.
Симеонов разказа, че през 2012 г. Йовчева поела ангажимент банката да финансира негов проект за производство на билки на стойност близо 2 млн. лв. През ноември същата година дружеството му спряло да плаща лихви по стар кредит. Симеонов обясни, че искал да привлече вниманието на банкерите. След това получил нотариална покана да върне кредита на банката, а по-късно и изпълнителен лист за принудително погасяване на задължения. Йовчева продължавала да обещава, че ще финансират проекта, но не дала оценка за фирмата му.
Симеонов разказа, че си купил бухалка, два метални бастуна, а по-късно и пистолет „Макаров“ за самозащита. Държал пистолета със зареден в цевта пълнител в багажника на колата си.
Бившият военен дори не се опита да скрие, че решението за убийството е предварително взето. През септември "нещо се счупило" в него. Той обаче не можа да даде отговор защо е причакал и застрелял Йовчева точно на 23 септември.
След разпита на Симеонов съдът прие, че съдебното разследване е приключило. На 19 юни започват пледоариите по делото.
Две основни тези се сблъскват в процеса за убийството на Павлинка Йовчева, шеф на „Дребно банкиране” в Уникредит Булбанк – регион Бургас.
От едната страна е подсъдимият Любомир Симеонов и неговата защита, според които мотивът за престъплението трябва да се търси в калпавата банкова система , по-конкретно в служителите, които злоупотребяват с позициите си и принуждават клиенти да приемат неизгодни за тях условия или определят подизпълнителите в инвестиционните им проекти.
От другата страна са представителите на близките, които имат за цел не само да пригласят на прокуратурата, но да докажат, че Павлинка Йовчева е била отличен професионалист и честен човек, работела е по правилата, а убиецът й Симеонов не се е оказал способен да управлява бизнеса си и търси вината за това в други хора.
С напредването на процеса двете тези се открояват все по-ясно. Във вторник часове наред продължи разпитът на бившия военен. Той подчерта, че има опит в събирането и анализирането на информация, както и във вземането на решения. Пенсионирал се е с чин подполковник.
Симеонов заяви, че застрелял пострадалата, защото от „банката предприели действия в нарушение на наредби, закони и международни договори за фалиране на дружеството му”.
Бившият военен вижда в Йовчева и Веселин Желев, eксшеф на карнобатския клон, основните виновници „за политиките за фалиране на фирмата му“.
Симеонов разказа, че през 2012 г. Йовчева поела ангажимент банката да финансира негов проект за производство на билки на стойност близо 2 млн. лв. През ноември същата година дружеството му спряло да плаща лихви по стар кредит. Симеонов обясни, че искал да привлече вниманието на банкерите. След това получил нотариална покана да върне кредита на банката, а по-късно и изпълнителен лист за принудително погасяване на задължения. Йовчева продължавала да обещава, че ще финансират проекта, но не дала оценка за фирмата му.
Симеонов разказа, че си купил бухалка, два метални бастуна, а по-късно и пистолет „Макаров“ за самозащита. Държал пистолета със зареден в цевта пълнител в багажника на колата си.
Бившият военен дори не се опита да скрие, че решението за убийството е предварително взето. През септември "нещо се счупило" в него. Той обаче не можа да даде отговор защо е причакал и застрелял Йовчева точно на 23 септември.
След разпита на Симеонов съдът прие, че съдебното разследване е приключило. На 19 юни започват пледоариите по делото.
Comments
comments powered by Disqus